Читать «Войната на лястовичката Ласка» онлайн - страница 2

— Махай се! Махай се! — крещяха другите две нахални врабчета и продължаваха да кръжат около новото гнездо.

— Ах, какво да правя? Защо ми заграбват и новото жилище? Какво съм им сторила? — заоплаква се лястовичката и от малките й тъжни очи закапаха сълзи.

Тогава непознатата врана се обади:

— Не плачи! Стоях тук и видях всичко. Ти си добра и трудолюбива, но си сама! А те са мързеливи и нахални! Нямат нищо общо с Ванко!

— Кой е този Ванко? — попита разплаканата лястовичка.

— Ванко е градски врабец! Беден, но честен! По-скоро ще умре от глад и студ, но няма да посегне на чуждо!… А тези тук са мързеливи и нахални, от онези, дето обичат все на чужд гръб…

— А ти коя си? — попита Ласка.

— Аз съм Коминка! Понякога ме наричат Справедливата врана. И аз като Ванко живея в града. Дойдох тук, за да те посрещна!

— Да ме посрещнеш ли? Че откъде ме позна ваш?

— За тебе ми разказа твоят добър приятел, Стария писател, който живее в тази стара селска къща.

— Но къде е той сега?

— Замина за града. Трябва да отнесе днес в издателството книгата, която написа, докато те нямаше. Една нова книга за децата! Поръча ми да те посрещна. Добре, че дойдох навреме, за да ти помогна!

— Благодаря ти! Но… как можеш да ми помогнеш? Нали ги виждаш какви са?…

— Виждам и знам как мога да ти помогна!…

Справедливата врана Коминка се надвеси над лястовичката Ласка и й зашепна на ухото…

Беше тихо. Нахалните и мързеливи врабчета се спотайваха в новото гнездо.

Ласка кимна и излетя към реката…

И започна бързо да носи сламки и клечици и да ги слепва с кал. Но този път лепеше сламките край входа на новото гнездо. Нахалниците се спотайваха вътре. Входът бързо се стесняваше. Освен че бяха нахални и мързеливи, трите врабчета бяха и глупави.

Когато Ласка долетя за десети път, една рошава глава едва успя да се подаде навън:

— Хей! Какво правиш тук?

Ласка кацна на стряхата и не отговори.

— Хей! Искаш да ни зазидаш ли? Чакай!…

— Няма какво да чакам! — прекъсна го лястовичката. — Нямам време! След малко всичко ще бъде свършено!

И отново литна към реката.

Мигновено от гнездото се измъкнаха едно след друго трите нахални и мързеливи врабчета. Измъкнаха се, а не излетяха, защото входът на новото гнездо се бе така стеснил, че те едва промушиха през процепа дебелите си кореми.

— Да бягаме! Да бягаме! — уплашено закрещяха трите. И без да дочакат завръщането на Ласка, шумно отлетяха в неизвестна посока.

Миг след тяхното бягство тя пристигна и кацна на неподвижния ветропоказател.

— Всичко е наред! — рече Справедливата врана. — Войната свърши! Те са не само нахални, но й страхливи. Повече никога няма да се завърнат тук!

— Но на мене не са ми нужни две гнезда! — каза лястовичката.

— Повечето си е винаги повече! — мъдро я прекъсна Справедливата врана.

— Не искам да живея сама! Не искам да живея отделена от другите!…

— Дружното си е винаги дружно! — още веднъж мъдро я прекъсна нейната спасителка. — А сега ще ти кажа „довиждане“! Войната свърши! Свършва и денят, а градът не е съвсем наблизо!

— Аз… Аз… искам… да… — започна развълнувана Ласка.