Читать «Войната на лястовичката Ласка» онлайн - страница 2
Кръстьо Станишев
— Махай се! Махай се! — крещяха другите две нахални врабчета и продължаваха да кръжат около новото гнездо.
— Ах, какво да правя? Защо ми заграбват и новото жилище? Какво съм им сторила? — заоплаква се лястовичката и от малките й тъжни очи закапаха сълзи.
Тогава непознатата врана се обади:
— Не плачи! Стоях тук и видях всичко. Ти си добра и трудолюбива, но си сама! А те са мързеливи и нахални! Нямат нищо общо с Ванко!
— Кой е този Ванко? — попита разплаканата лястовичка.
— Ванко е градски врабец! Беден, но честен! По-скоро ще умре от глад и студ, но няма да посегне на чуждо!… А тези тук са мързеливи и нахални, от онези, дето обичат все на чужд гръб…
— А ти коя си? — попита Ласка.
— Аз съм Коминка! Понякога ме наричат Справедливата врана. И аз като Ванко живея в града. Дойдох тук, за да те посрещна!
— Да ме посрещнеш ли? Че откъде ме позна ваш?
— За тебе ми разказа твоят добър приятел, Стария писател, който живее в тази стара селска къща.
— Но къде е той сега?
— Замина за града. Трябва да отнесе днес в издателството книгата, която написа, докато те нямаше. Една нова книга за децата! Поръча ми да те посрещна. Добре, че дойдох навреме, за да ти помогна!
— Благодаря ти! Но… как можеш да ми помогнеш? Нали ги виждаш какви са?…
— Виждам и знам как мога да ти помогна!…
Справедливата врана Коминка се надвеси над лястовичката Ласка и й зашепна на ухото…
Беше тихо. Нахалните и мързеливи врабчета се спотайваха в новото гнездо.
Ласка кимна и излетя към реката…
И започна бързо да носи сламки и клечици и да ги слепва с кал. Но този път лепеше сламките край входа на новото гнездо. Нахалниците се спотайваха вътре. Входът бързо се стесняваше. Освен че бяха нахални и мързеливи, трите врабчета бяха и глупави.
Когато Ласка долетя за десети път, една рошава глава едва успя да се подаде навън:
— Хей! Какво правиш тук?
Ласка кацна на стряхата и не отговори.
— Хей! Искаш да ни зазидаш ли? Чакай!…
— Няма какво да чакам! — прекъсна го лястовичката. — Нямам време! След малко всичко ще бъде свършено!
И отново литна към реката.
Мигновено от гнездото се измъкнаха едно след друго трите нахални и мързеливи врабчета. Измъкнаха се, а не излетяха, защото входът на новото гнездо се бе така стеснил, че те едва промушиха през процепа дебелите си кореми.
— Да бягаме! Да бягаме! — уплашено закрещяха трите. И без да дочакат завръщането на Ласка, шумно отлетяха в неизвестна посока.
Миг след тяхното бягство тя пристигна и кацна на неподвижния ветропоказател.
— Всичко е наред! — рече Справедливата врана. — Войната свърши! Те са не само нахални, но й страхливи. Повече никога няма да се завърнат тук!
— Но на мене не са ми нужни две гнезда! — каза лястовичката.
— Повечето си е винаги повече! — мъдро я прекъсна Справедливата врана.
— Не искам да живея сама! Не искам да живея отделена от другите!…
— Дружното си е винаги дружно! — още веднъж мъдро я прекъсна нейната спасителка. — А сега ще ти кажа „довиждане“! Войната свърши! Свършва и денят, а градът не е съвсем наблизо!
— Аз… Аз… искам… да… — започна развълнувана Ласка.