Читать «Войната на лястовичката Ласка» онлайн

Кръстьо Станишев

Войната на лястовичката Ласка

Дългото пътуване вече свършваше.

Ласка си почиваше, кацнала на телеграфната жица, до самия телеграфен стълб, отделена от другите лястовички, които радостно и припряно си бъбреха.

Хе — отсреща, между двата хълма, проблясва реката. Там е тихото селце, където е старото родно гнездо. Ще си почине малко и ще отлети сама…

Така си мислеше лястовичката Ласка.

По-добре да се отдели от другите. Ще пристигне сама, защото там я очакват.

Там беше старата селска къща, под чиято стряха висеше старото родно гнездо. Там живееше Стария писател, напуснал шумния и димен град, за да размишлява сред тишина и спокойствие, сред тишина и спокойствие да съчинява своите книги. Тъкмо той й измисли това име — Ласка.

— Добро утро, ласкаво същество! Ти си истинска ласка! — Така я поздравяваше сутрин рано Стария писател, когато нейното цвъртене заогласяше двора.

Ласка знаеше, че той я очаква.

„Ще си почина и ще отлетя сама!“

Помисли си и го стори.

Веднага забеляза старата къща.

Прясно варосана, тя се белееше точно над завоя на малката река. Сърчицето на лястовичката затупка още по-бързо.

Още няколко мига — и тя кацна на покрива на портата.

Никой не я посрещна. Къщата мълчеше. Портата беше заключена. Само една непозната врана стоеше там, кацнала на неподвижния ветропоказател, закован върху покрива на къщата.

Ласка се зачуди. А после се уплаши.

Прелитна към гнездото си и мигом се отдръпна назад. Кацна отново върху покрива на портата.

„Да не съм сбъркала къщата?“

Позамисли се и веднага си отговори сама: „Не, не съм…“

Но когато пак прелетя до старото гнездо, оттам внезапно изскочиха три рошави врабчета и закрещяха:

— Махай се! Махай се!

Тя се отдръпна уплашена и застана на старото си място върху покрива на портата.

Врабчетата не спираха да крещят, кацнали на стряхата над гнездото:

— Махай се! Махай се! Какво зяпаш? Какво зяпаш?…

— Но аз живея тук! Това е моето гнездо! — смутено извика Ласка.

— Махай се! Махай се! Не е твое! Не е твое!… — дружно крещяха трите врабчета.

— Как да не е мое? — възмути се лястовичката.

— Махай се! Махай се! Наше е! Наше е!… Ма-хай-се! Ще те из-къл-вем! — изскандираха те и политнаха към нея да изпълнят заканата си.

Ласка побягна и кацна високо на неподвижния ветропоказател, там, където стоеше безмълвно непознатата врана.

Трите рошави врабчета направиха кръг и се върнаха в гнездото, откъдето долиташе неразбираемото им бъбрене.

— Ох, какво да правя сега?… — прошепна обърканата лястовичка. — Те ми заграбиха гнездото!…

Непознатата врана я погледна, но не каза нищо.

Но Ласка беше смело и неотчайващо се същество.

— Ще си направя ново гнездо!

Извика и веднага излетя.

Непознатата врана кимна одобрително.

* * *

Цял ден се труди лястовичката Ласка. Носеше сламки и клечици, слепваше ги с кал, отиваше и се връщаше, дордето — далече от старото гнездо, на другия край под стряхата — се появи новото гнездо.

Но когато кацна на неподвижния ветропоказател, от старото гнездо излетяха отново трите врабчета, закръжиха около новото гнездо и Ласка видя изумена как едно нахално врабче се мушна в нейното ново жилище.