Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 80

— Не съм съгласен, си Йятуур. Струва ми се, че аз трябва да съм ви задължен.

На лицето й се забеляза лека промяна.

— (Какво говориш? Означава ли това, че не носиш със себе си командно-превключващите модули, които изискахме?)

— Истината е, че нямам юридическото право да ви ги предоставя — отвърна Арик и си помисли, че думите му сигурно звучат нелепо. Сам човек, заобиколен от йикроманци, на един от техните колониални светове се опитва да обясни особеностите на Севкоордския закон. — Според Миротворческата спогодба абсолютно се забранява севкоордски граждани да предоставят на йикроманци пособия, които биха могли да се използват за военни цели. След като надзърнах в тази зала, вече нямам никакви съмнения относно възможното приложение на споменатите модули.

— (Разбирам загрижеността ти) — отвърна Кливерес и извади от чантичката на колана си джобен компютър. — (Но тя е излишна. С баща ти имахме уговорка.)

— Имаше го в съобщението ви — съгласи се Арик. — Почти очаквах да го видя на борда на дипломатическия кораб, който ми пратихте. Но той не беше там, а не го виждам и тук.

— (Така е. Той не е тук.)

— Но е бил, по-рано — възрази Арик. — Трябва да е бил. Съобщението, което получих, беше адресирано до Ашър Дейлс — това име може да получите само от него. — Той посочи корабите. — Какво е станало? Да не би да е разкрил какво готвите?

— (Нямаше нужда да разкрива) — отвърна Кливерес и му подаде компютъра. — (Всъщност това, което виждаш тук, е негово дело. Но моля те — чети.)

Арик погледна монитора. На него се виждаше някакъв Севкоордски официален документ.

— Какво е това? — попита той.

— (Чети) — повтори настойчиво си Йятуур. — (Информацията, която се съдържа в документа, не е предназначена за обществено достояние. Може и никога да не стане такава. Ти обаче си изключение.)

Във файла имаше два документа. Първият беше гаранция от страна на йикроманците, че ще използват бойните кораби, които оборудват, единствено с цел защита от посегателствата на завоевателите. Вторият пък уточняваше, че изключението от предварителните спогодби се прави по молба и в услуга на йикроманския Йерарх.

Арик отново прочете гаранцията, като внимателно изучаваше използваните юридически термини. Когато стигна края, не остана никак изненадан, че там се мъдри подписът на баща му. Освен това забеляза, че документът е подписан само три дни след срещата на баща му с помощник-офицер Бронски на Мра-миг. Тоест в периода — пак според този Бронски, — когато лорд Кавана бе изчезнал от полезрението му. Вторият документ също бе подписан от баща му, както и от…

Арик вдигна учудено глава.

— Бригадир Питър Бронски?

— (Точно така) — отвърна Кливерес. — (Както виждаш, всичко е напълно законно.)

— Не това имах предвид — отвърна Арик, усетил, че стомахът му се свива. Значи Бронски бе висш миротворчески офицер… сега вече изчезването на баща му придобиваше съвсем друго обяснение. — Никой не е виждал баща ми след подписването на тези документи.

— (Не се тревожи, Арик Кавана. Аз също не съм го виждала оттогава. Той и неговата охрана, Колчин, са избягали от бригадир Бронски на Мра-миг и се върнаха тук с един взет под наем мрачански изтребител.)