Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 47

Заобиколена от несекващото бръмчене на кутията, тя така и не чу тропота от спускащи се надолу по стълбите стъпки. Но изведнъж до нея застана Тбв-обхор.

— Време е да вървим, изследовател — викна той разтревожено.

— Сега ли? — попита Клнн-даван-а. — Но аз…

— Сега — изсъска той, сграбчи я за ръката и я дръпна назад. — Врагът всеки миг ще е тук.

Протестите на Клнн-даван-а заглъхнаха в устата й. Няколко удара по-късно тя вече тичаше към стълбите.

— Може би дори вече сме закъснели — навъсено каза Тбв-охнор. — Командир Трр-мезаз направи някаква хитрина, която все още задържа бойния кораб на хората-завоеватели на известно разстояние от този район — нямах време да го питам за подробностите. Но техните наземни сили вече се отправят насам, а нашите подкрепления няма да са тук навреме, за да ги пресрещнат.

— Може би е по-добре да останем долу — подметна Клнн-даван-а. — Ако помещението е толкова важно за тях, едва ли ще рискуват да го разрушат. Вихме могли да изчакаме, докато дойде помощта.

— Освен ако не предпочетат да го разрушат само и само за да не попадне в ръцете ни — възрази Тбв-охнор. — В такъв случай просто ще изтъркалят няколко от ужасните си експлозиви надолу по стълбите.

С наближаване на повърхността трясъкът на вражеските оръжия се усилваше, но Клнн-даван-а вече различаваше съскането на лазерните пушки на зхиррзхианците. Когато излязоха в горния коридор, видяха двама от войниците да се прикриват зад гънките в стените; третият лежеше проснат в средата на пода и поливаше с методичен огън входа и района пред него.

— Отвън ли са вече? — попита Тбв-охнор.

— Не зная — отвърна войникът отдясно. — Старейшините казаха, че не са достатъчно близо, за да ни видят, и че са ги забелязали да притичват между дърветата.

— Нищо чудно, като се имат предвид тези техни маскировъчни костюми. Въпросът е обаче как да ги заобиколим?

Клнн-даван-а се наведе напред и надзърна през отвора, през който третият войник продължаваше да бълва лазерни залпове.

— Този въпрос ще изгуби практическа стойност, ако запалите гората — посочи тя.

— Също толкова, колкото ако им позволим да обстрелват това помещение с право мерене — възрази Тбв-охнор и я погледна свъсено през рамо. — Остави на нас да се справим, а?

Клнн-даван-а прехапа език и отстъпи назад. В същия миг пред външната врата се появи един старейшина, почти невидим на фона на зелената растителност.

— Внимавай, Първи! — провикна се той. — Трима от противниците излязоха на стрелкова позиция. Останалите дванадесет все още са далеч и се придържат към нещо, което наподобява нашите клиновидни формации.

— А корабът им? — попита Тбв-охнор.

— С плана си командир Трр-мезаз, изглежда, е успял да го отклони от района — отвърна старейшината. — Само временно, предполагам. Помня, че нашият командир при битката за Ф’орсон опита подобен трик и…