Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 46

— Прилича ми на командна зала — обади се един от войниците.

— Възможно — кимна Клнн-даван-а и погледна зад гърба си. На стената точно зад вратата имаше вертикален панел, на който грееха две сини светлинки. Тя размаха ръка над тях, без никакъв видим ефект, сетне докосна с пръст по-горната. Беше предположила правилно: изведнъж помещението се озари от мека светлина от източници, скрити в тавана.

Откъм стълбата долетя странен стържещ звук.

— Какво беше това? — попита тя.

— Прилича ми на оръжията на хората-завоеватели — отвърна един от войниците и се приближи към вратата. — По-добре да побързаме, изследовател — съмнявам се, че разполагаме с много време.

— Ясно — отвърна Клнн-даван-а и тръгна право към централния монитор. Под него имаше някаква кутия, върху която трепкаха най-много светлинки — бяха поне петдесетина, на редове от по десет. Под всяка от светлинките се виждаха различни знаци на езика на хората-завоеватели, а отвътре се чуваше тихо бръмчене. Докосна кутията и с изненада установи, че е студена.

— Дали някой от войниците на Доркас може да чете езика на хората-завоеватели? — попита тя, докато вадеше камерата, за да заснеме надписите.

— Всички изкарахме кратък встъпителен курс — рече Тбв-охнор, застанал зад нея. — Писменият език би трябвало да е програмиран в механичните ни преводачи.

Отгоре се чу нов откос, този път малко по-близо.

— Дръж. — Клнн-даван-а тикна камерата в ръцете на Тбв-охнор. — Искам да заснемеш всички надписи върху кутиите. А аз ще погледна вътре в тази.

— Разбрано. — Тбв-охнор преметна лазерната си пушка на рамо и се зае да изпълнява нареждането.

Предният панел, както Клнн-даван-а откри бързо, бе отделен къс метал, прикачен към стените с помощта на конусовидни метални късчета, каквито зхиррзхианците и други познати раси също често използваха. Един от накрайниците на нейния преносим комплект пасваше идеално в отвора на конусовидното късче и след половин стоудар панелът вече беше свален.

Предвид очевидно напредналото състояние на техниката на хората-завоеватели тя очакваше да се натъкне вътре на сложни и непознати уреди. Това, което не подозираше обаче, бе невероятната степен, до която всички тези уреди бяха миниатюризирани. В кутията имаше поне сто кабела, пристегнати на снопове или оставени да се вият самостоятелно. В краищата си кабелите се разделяха на отделни нишки, които изчезваха под повърхността на мънички кубчета от метал или стъкло или се усукваха около цилиндърчета от подобна материя.

Всичко това бе колкото странно, толкова и чуждо и в продължение на няколко удара Клнн-даван-а бе завладяна от кошмарното видение на обгръщащи я милиони змии от кабели. Побърза да прогони видението от ума си. Като се имаше предвид онова, което ставаше над тях, сега не бе най-подходящият момент да дава воля на въображението си. Клнн-даван-а се пъхна отново в кутията и освети едно от кубчетата, търсейки някакъв начин да го отвори.