Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 33
Тимъти Зан
— Премного сме ви благодарни. Набавихте ли всичко, от което се нуждаем?
— Всичко, което поискахте — отвърна Пилтариаб. — А то не беше никак много. Дори Меерт-ха от моя екипаж обикновено взема със себе си повече неща.
— Ние, хората, сме привикнали към простичък живот — обясни Колчин. — Какво стана с другите пари?
— Всичко е тук — увери го Пилтариаб, вдигна една от раниците и я развърза. — Четиристотин двайсет и седем пумарии. Стори ми се, че ги поискахте в севкоордска валута, нали?
— Да, благодаря ви — отвърна Кавана. Четиристотин двайсет и седем пумарии, плодовете на шест мъчителни дни, през които бяха събирали мъзга от дънерите на враждебно настроените гранпараски растения. — Не знаете колко сме ви задължени, задето се съгласихте да посредничите в тази малка сделка.
— Нищо особено — увери го авурецът, наведе се, вдигна другите четири раници и ги наниза на яките си ръце. — Вие пък от своя страна помогнахте на моята миньорска група. Особено вие, моо саб Плекс, с вашите ловни умения.
— Благодаря — отвърна Колчин. — Та казахте, че сте отнесли нашето съобщение на моо саб Бокамба?
— Не съм казвал подобно нещо — възрази Пилтариаб жизнерадостно, докато навлизаха сред дърветата. — Казах само, че съм го намерил. Нали ще се върнете с мен при групата?
— Добре, грешката е моя — призна Колчин. — Срещнали сте се с моо саб Бокамба. Предадохте ли му съобщението?
— Да, разбира се.
— И имаше ли отговор?
— Да, разбира се — повтори Пилтариаб. — Той е във вашата раница. Нали казахте, че ще се върнете с мен при групата?
— Не съм казвал подобно нещо — възрази на свой ред Колчин, подхващайки добре познатата му авурска игра на думи. — Всъщност ние смятахме да се преместим.
— Ах — възкликна Пилтариаб и миризмата му веднага придоби оттенъци на пипер и люляк, ароматична комбинация, която Кавана интуитивно възприе като израз на съжаление. — Ще ни липсва свежият ви улов, моо саб Плекс. Накъде сте се запътили?
— Отиваме на юг — отвърна Колчин. — Открихме много подходящо находище сред едни комарански шубраци, в средата на които расте паправо грозде. — Той повдигна вежди. — Малко се затрудняваме да открием най-зрелите дънери. Дали не бихте се съгласили да напуснете групата си и да се присъедините към нас за няколко дни — неоценимият ви опит ще ни бъде от голяма полза. Срещу съответния дял мъзга, разбира се.
Пилтариаб почна да рови в една от раниците, а миризмата му стана малко по-тежка. Кавана вече знаеше какво може да означава това: че авурецът мисли.
— Много ми се иска, моо саб Плекс — каза той. — Но мисля, че няма да мога. Моята група се нуждае от носа ми. Ще ме чакат при разширението на Торливата река.
— Е, щом не можете, значи не можете. — Колчин повдигна рамене.
— Може би по-нататък ще намеря възможност да се отбия — обеща Пилтариаб, докато балансираше с четирите тежки раници. — По бреговете на Торливата река има много повече мъзга, отколкото край комаранските шубраци.