Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 220
Тимъти Зан
И тогава, само на метър над тях, то изникна отново.
Кавана се отдръпна и си удари главата в каменната стена. Размърда устни, но не можа да произнесе никакъв звук. Призрачното чуждоземно лице го наблюдаваше със зловещото си изражение…
— Ти баща Фелиан Кавана?
Кавана премигна. Макар и променени, различни, думите бяха на английски.
— Хайде де — подкани го Бронски. — Отговори му.
Кавана плъзна поглед по — не,
— Да — заговори накрая Кавана. — Аз съм лорд Стюарт Кавана. Фелиан Кавана е мой син.
— Как се казваш? — подметна Бронски.
Привидението го игнорира.
— Трр-гилаг не опитвал убие Фелиан Кавана — каза то. — Опитал само спре го тръгне.
Кавана погледна към Бронски.
— Трр-гилаг е бил главният разпитващ на Фелиан — обясни бригадирът. — Той е отровил Фелиан.
— Не опитвал убие — настояваше призракът.
— Добре де — рече успокояващо Кавана. — Щом казваш, нека бъде така.
— Ти кажи мен сега — рече привидението. — Защо Фелиан Кавана не въздигнал Трр-гилаг в старейшинство?
— В старейшинство? — Кавана отново погледна към Бронски.
— Старейшините са прослойка на зхиррзхианското общество — обясни му бригадирът. — Водачи или може би… не зная, но Фелиан бе останал с впечатлението, че са важни. Това е всичко, което ни е известно засега.
Дали бягството на Фелиан не бе унищожило шансовете на Трр-гилаг да порасне в службата?
— Фелиан е направил каквото е сметнал за необходимо — подхвана той предпазливо. — Ако този Трр-гилаг беше пленник, сигурно също щеше да се опита да избяга.
— Не — отвърна привидението и езикът му се стрелна навън, сякаш за да подчертае думите му. — Аз не говори за бягство. Аз говори за въздигане в старейшинство. Защо Фелиан Кавана не сторил това?
— Не разбирам — завъртя глава Кавана. — Какво е направил Фелиан?
— Не какво е направил — повтори привидението. — Какво не е направил. Той не направил това. — Прозрачните, ръце се сключиха около прозрачната шия. — Не направил това.
Кавана поклати безпомощно глава. Лингвистиката не беше силната му страна.
— Струва ми се, че имитира задушаване — обади се внезапно Колчин. — Или счупване на врата.
— Прав си — съгласи се Бронски. — Фелиан също го спомена — каза, че бил стиснал разпитващия за врата, докато го дърпали към мрачанския кораб. Той пита защо не го е убил.
— Не може да бъде — възрази Кавана. — Той каза само…
И изведнъж всичко му се изясни. Старейшинство — смърт — реещият се пред него призрак…
Той бавно си пое дъх.
— Ти си старейшина.
— Да — направи опит да имитира кимването му призракът.
В помещението се възцари напрегната тишина.
— Те са надвили смъртта — обяви Кавана отпаднало. — Наистина са я победили.
— Защо Фелиан Кавана не издигнал Трр-гилаг в старейшинство?
