Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 132

Изчислих 80% вероятност, че той възнамерява да напусне танкера, но това заключение се оказа погрешно. Той отвори аварийното шкафче до външния люк, откъдето извади един пакет с неприкосновен запас. Този път изчислих 60% вероятност, че е гладен и възнамерява да се нахрани.

Това заключение също се оказа погрешно. Командир Кавана извади от пакета с неприкосновения запас скорострелен пистолет.

Скри пистолета под куртката си и върна пакета в шкафчето. След това погледна към наблюдателната камера. По изражението му прецених с 67% вероятност, че знае, че е под наблюдение. Но не ме заговори, а се върна мълчаливо в контролната зала.

Появи се отново вътре 68.54 секунди след като я бе напуснал.

— Интересен материал, Макс — бяха първите му думи. — Да разполагаш с нещо готово за корпусния материал?

— Командире, направих сравнителен анализ на двете керамични проби. Те са химически сходни, макар да са налице известни разлики в другите примеси.

Лейтенант Уилямс махна нетърпеливо с ръка.

— Това ни е известно. Това, което ни интересува, е дали катализиращо-ултразвуковият метод може да бъде приложен срещу корпусния керамичен материал.

— Разбирам ви, лейтенант. Но анализът ми върху този въпрос все още не е завършен.

Лейтенант Уилямс си промърмори нещо под носа. Повторих звука, като го усилих, докато получа крайния резултат: «Колко още време ще му трябва?»

— Успокой се, лейтенант — каза командир Кавана. — Макс е само полуразумен компютър, а не Господ Бог.

— Така е — кимна лейтенант Уилямс, приближи се към процепа й извади картата. — За съжаление, нямам време да седя тук и да гледам как му се въртят колелцата — чака ме още работа. Къде са картите, които ви дадох?

Командир Кавана му подаде другите две карти.

— Аз ще остана тук и ще ви информирам веднага щом получим някакви отговори.

— Чудесно. — Лейтенант Уилямс погледна въпросително полковник Пембъртън. — Идвате ли, полковник?

В продължение на 0.73 секунди полковник Пембъртън разглеждаше командир Кавана, наклонила глава на 5.97 градуса от вертикалната плоскост, след което отговори:

— Не, вървете. Аз ще поостана.

Лейтенант Уилямс се обърна и напусна контролната зала.

Командир Кавана заобиколи пилотско кресло и го разгъна.

— Знаете, че няма никаква резонна причина да оставате.

Прочетох на лицето на полковник Пембъртън замисленост и известна степен на недоверие.

— Приятна ми е компанията ви. Освен това може да се почувствате самотен. — Тя се огледа и махна с ръка, сякаш посочваше както залата, така и целия танкер. — В кораб като този всеки би се почувствал самотен.

Приключих с екстраполациите на катализиращо-ултразвуковата техника срещу зхиррзхианския корпусен материал.

— Командире, разполагам с предварителен резултат. Има 92% възможност техниката на лейтенант Уилямс да бъде използвана срещу бойните кораби на зхиррзхианците. Ще е необходима само една дребна модификация.

— Чудесно. — Командир Кавана въздъхна. — Прехвърли информацията върху няколко карти. Необработените данни, твоя анализ, екстраполациите — всичко.

Той млъкна в продължение на 1.05 секунди и стисна устни.