Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 129

— Не, всъщност това е само първата стъпка — продължи Уилямс. — Катализаторът предизвиква кристализация на неравни нива, което е точно каквото търсим. Но ефектът е само временен и веднага след като натрупаната енергия се изчерпи, молекулните връзки се възстановяват. Ето защо преди това да стане, се налага да приложим рязък и силен тласък.

— С какво, с експлозив? — попита намръщено Пембъртън.

— И този път не — поклати глава Уилямс и посочи една медна фуния, свързана с няколко електронни уреда. — Оказа се, че най-ефективният удар се получава след краткотрайна прецизно модулирана серия ултразвукови взривове. Изглежда, при създаването на тези кристализирани плоскости катализаторът вгражда съвършено нова комбинация от естествени честоти в керамиката и когато напипате подходящия резонанс, материалът просто се разпада. Тогава се пробива и стената.

Пембъртън поклати глава.

— Изумително. Наистина заслужавате поздравления, лейтенант.

— Виждам само две почти незначителни пречки — обади се Фелиан. — Първата: откъде знаете, че същата техника ще е приложима срещу зхиррзхианските бойни кораби? Нали сам казахте, че керамичният материал може да не е същият.

— Ще трябва да го проверим, разбира се — съгласи се Уилямс. — Но аз разполагам с копие от анализа, направен от лабораторията на Главното командване върху останки, намерени в района, където беше разрушен „Ютландия“. След като разполагаме с готовия метод, не виждам причини да не направим необходимите корекции по отношение на различните видове материали.

— Добре — каза Фелиан. — Пречка номер две: как, по дяволите, възнамерявате да използвате ултразвук срещу зхиррзхиански кораби в космическия вакуум?

— Това ще е по-трудната част — призна Уилямс. — Все още не зная отговора. Имам обаче няколко идеи, които за съжаление все още не мога да проверя. Ще трябва да изпратим цялата информация на Едо и да ги оставим да се потрудят върху нея. Нужна ни е повечко компютърна мощ.

— Може и да не се наложи — рече Фелиан. В главата му бавно се оформяше една идея. — Колко компютърна мощ ви е необходима?

— Ами, ще ни трябва поне… — Уилямс млъкна и очите му се изцъклиха. — Ами да, разбира се, вие разполагате с полуразумен компютър. От какъв тип и с какви спецификации?

— „Кавтроник картаген-бръшлян-гама“ — отвърна след кратко замисляне Фелиан. — Способности за вземане на решения клас седем и осем цяло и нещо мегаминксова компресирана памет.

— Ще ни свърши работа — рече Уилямс, но на лицето му се четеше съмнение. — Всъщност не зная, става въпрос за цивилен компютър… Командването ще се нацупи, ако разбере, че сме го заредили с военни тайни.

— От друга страна, ако се окаже, че вашата техника работи, тайната няма да остане задълго военна — посочи спокойно Пембъртън. — Всички ще искаме колкото се може по-бързо да я направят обществено достояние.

— Вярно — съгласи се Уилямс, но все още се колебаеше. Възможността да докаже на практика теориите си обаче бе твърде изкусителна. — Добре. — Той потри ентусиазирано ръце. — Ще ида на кораба да взема сведенията за корпусите и ще се присъединя към вас.