Читать «Войната на боговете» онлайн - страница 3

Веднага след шока на смъртта Той дойде на себе си. Чувстваше спомена като белег в тъканта на съзнанието си.

Отпразнува двехилядния си рожден ден, заобиколен от холографски видения за най-красивото, случващо се на сътворените от него планети.

Върна се към подготовката си за агресия и унищожаване на другите богове във Вселената, така че да остане единствен. Изследваше внимателно свойствата на физическия свят — нещо, което не беше популярно сред боговете, заети да изучават собствените си мисли и мислите на онези, с които общуваха. Реалността обаче щеше да е теренът на Войната, а всеки пълководец трябваше добре да познава терена. И да има възможност да го промени.

Минаха още хиляда години.

Беше готов да се изправи срещу всички богове. Беше овладял фина манипулация на непредсказуемото квантово равнище и владееше пространствено-времеви техники за трансмутация и трансформация на тъканта на битието. Разполагаше с безчет бойни единици с най-различни размери — всички късчета от самия него, сгъстъци от собствената му воля. Беше проникнал навсякъде, дори в умовете на мнозинството от нищо не подозиращите си противници. Оставаше само да нанесе удар.

Не го стори. Нямаше смисъл. Вече бе постигнал мечтаното всемогъщество и нямаше нужда да го доказва с жертвоприношения. Макар че…

Имаше един, постигнал почти равни Нему възможности. Който също се готвеше за атака. Който нямаше да сметне личното и непублично удовлетворение от своята сила за достатъчно. Искаше и щеше да я употреби — за да бъде Единствен. Не беше изминал същия път като него, затова не бе стигнал до онази цялост, отвъд която нямаше нужда да осъществява това, което бе в състояние да направи.

Той се замисли как да постъпи с Почти равния. Да предупреди другите богове, за да се защитят и озаптят Безумеца, значеше да се откаже от ролята си на всемогъщ и всеотговорен.

И той просто посегна към ума на Жадния да бъде Единствен и бързо го върна към началната му точка, като излекува всички онези душевни рани, тласнали Безумеца към зли планове за разрушение. Почти не засегна личността му.

Сетне деликатно се оттегли от съзнанията на другите богове, които изобщо не бяха разбрали нищо.

Така на три хиляди години той доказа, че наистина е Бог.

Оставаше му търпеливо да изчака останалите да го настигнат някога, за да види следващия хоризонт, към който да се стреми.

ноември 2004 г.

Информация за текста

Източник: http://drakonche.zavinagi.org/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7948]

Последна редакция: 2008-05-25 19:42:31