Читать «Войната на боговете» онлайн - страница 2

Николай Теллалов

Завиждаха ли?… Мнозина от тях бяха сътворили светове и населили ги със същества със свободна воля, а после се бяха оттеглили от активна намеса в живота на творенията си поради морални скрупули. Така той с горчивина стигна до решението да се откаже да създава ограничени мислещи единици.

Другите изводи бяха свързани с техническите причини на първото поражение. Войната изведнъж се беше повела с всякакви средства и на множество нива — от нано до макроизмерения, от реалността до виртуала, с физически оръжия и психометоди. Фронтовете бързо изчезнаха, сблъскваха се армии и квантови програми, променяха се в достъпни граници физически константи и виртуални рамки. Трябваше да признае, че се беше оказал неподготвен. Противникът му вероятно доста бе експериментирал с виртуални конфликти и реални състезания.

Тогава Той прие да играе на стратегия, опростен модел на отминалата война, само че този път с ясно установени правила и безлични фигури, които не изпитваха болка или радост, а само най-примитивните нива на комфорт и дискомфорт. Той се учеше, като в също време тайно, в личния си виртуал, започна да проектира и подлага на тестове възможно най-ефективните средства за водене на истинска война. Отдели време и ресурси на съзнанието си да наблюдава и дори да участва в общуването на другите богове извън стратегическата игра. Беше крайно предпазлив, защото останалите богове бяха настроени подозрително към Него. Не се каеше при всеки удобен случай, но съвсем леко даваше да се разбере, че се проклина вътрешно за постъпката си и че изпитва ужасен срам, но все още няма идея как да изкупи вината си. Постепенно Го приеха и Го канеха да участва в проекти, които можеха да се определят като добри дела.

Той продължаваше да тренира ума и уменията си. Прочете всичко написано, прегледа всичко визуализирано, изслуша всичко композирано през епохата преди Божествеността. Запознаваше се и с признато най-ярките интелектуалните творби на своето битие, преглеждаше чуждите грешки, някои твърде подобни на неговата авантюра. Разбра каква участ е избегнал. Наказанията на боговете наистина бяха страшни.

Продължи упорито да работи. Върна се към сътворените си светове, за да ги наблюдава. На повечето планети го бяха забравили, измислили нови идоли, на които да се покланят, или напълно загърбваха религията. Беше интересно и поучително. За първи път от векове изпита изкушението да се гмурне в света и да изживява живота като обикновено същество, което не подозира, че е само сън на забравения бог.

Преодоля го, след като опита. Роди се, премина през изпитанията, срещна любов, бореше се за място под слънцето, после умря, оставяйки след себе си няколко ръкописа и много потомци.