Читать «Войната е обявена» онлайн - страница 2

— Я ми се махай от бръснарницата!

Очевидно тук се бях натъкнал на екземпляр, какъвто изобщо не съм срещал досега. Случвало ми се е да разговарям с някои дами, които следват съвременното течение в литературата в неговата неяснота и непроницаемост, но все пак аз съм писател. Човек очаква един писател да е белязан с чертите на загадъчност и разни други работи, но от един бръснар обикновено се очаква подстригване, бръснене или и двете заедно, съпроводени от любезен разговор, но само толкова. Жените, които са имали време да четат, са склонни да приемат за естествена ексцентричността у един писател, но може би единственият човек на света, който може да приеме подобни качества у един бръснар, е писателят.

Писателите имат малко гордост. Те знаят, че са хора и някой ден ще умрат и ще бъдат забравени. Ние идваме, отиваме си и биваме забравени. Съзнавайки това, писателят е внимателен и любезен, докато другите са груби и жестоки.

Реших да предложа на бръснаря пълната цена за подстригването. Шейсет и пет цента вместо трийсет и пет. Човек всякога може да се подстриже. Има по-важни неща от грижата да не те изиграят.

— Извинете — рекох аз. — Мисля, че не е хубаво от ваша страна, дето не ми давате да си платя. Наистина, не сте ми довършили подстригването, но вероятно някой друг път ще го сторите. Живея наблизо. Ще се видим пак.

— Да ми се махаш от бръснарницата — повтори пак бръснарят. — Не желая хора като теб да влизат тук. И да не си ми стъпил друг път. Нямам време.

— Какво искате да кажете с това „хора като мен“? Аз съм писател.

— Не ме интересува какъв си — рече господин Тагалавия. — Да говориш с това глупаво момче!

— Няколко думи само — казах аз. — Дори през ум не ми е минало, че ще ви бъде неприятно. — Изглеждаше развълнуван и гореше от желание някой да му обърне внимание.

— Той е глупак, загубено момче — настояваше бръснарят.

— Защо мислите тъй? — попитах аз. — Изглеждаше достатъчно искрен.

— Защо мисля тъй! — рече бръснарят. — Защото той е глупак. Всеки ден от една седмица насам ще се втурне в бръснарницата и ще крещи: Война! Война! Война!

— Не ви разбирам — рекох.

— Не разбираш! — тросна се бръснарят. — Война! Не те знам кой си, но нека ти кажа нещо.

— Казвам се Донълд Кенъбек — казах аз. — Може да сте чували за мен.

— Аз се казвам Ник Тагалавия — рече бръснарят. — Никога не съм чувал за тебе. — Той позамълча и ме погледна в очите. — Война? — рече той.

— Да.

— Ти си глупак — рече бръснарят. — Нека ти кажа нещо. Никаква война няма! Аз съм бръснар. Не обичам глупавите хора. Цялата работа е блъф. Искат да видят дали има още глупаци. И има. Сега хората са по-глупави от всякога. Втурва се тук момчето и вика: „В Европа е обявена война!“, а ти говориш с него. Насърчаваш го. И той почва веднага да вярва на всичко, също като теб.

Бръснарят млъкна и отново внимателно ме изгледа. Свалих си шапката, за да види колко има още за подстригване.

— Какво пишеш? — запита той.

— Мемоари — отвърнах.

— Ти си глупак — рече бръснарят. — Защо ще насърчаваш момчето? И без войните той ще има достатъчно грижи. Защо го попита „Колко си годишен?“