Читать «Военният комисар» онлайн - страница 5

Но пациентът не беше там. Скоро аз се разболях, бях преместен на работа в горска командировка, върнах се година по-късно в болницата да завеждам приемната, започнах да работя и едва ли не на третия ден срещнах полковник Кононов в приемната.

Полковникът ми се зарадва неописуемо. Цялото началство беше сменено. Кононов не беше намерил никого от своите познати, само мен познаваше и то ме познаваше добре.

Аз направих всичко, което можех — снимки, час при лекарите, обадих се на началника, обясних, че това е точно героят от прочутата операция от левия бряг. Оказа се, че на Кононов всичко му е наред и преди да си тръгне той се отби при мен в приемната.

— Дължа ти подарък.

— Аз не взимам подаръци.

— Ами аз на всички — и на началника на болницата, и на хирурзите, и на сестрата, даже на болните, които лежаха с мен, им донесох подаръци, на хирурзите — по парче плат за костюм. А тебе не те намерих. Ще ти се отблагодаря. С пари, нали все едно ще ти трябват.

— Аз не взимам подаръци.

— Е поне бутилка ще ти донеса.

— И коняка няма да го взема, не го носете.

— Какво тогава мога да направя за теб?

— Нищо.

Кононов го отведоха в рентгеновия кабинет, а волнонаемната медицинска сестра от рентгеновия кабинет, която беше дошла за Кононов, каза:

— Това е военният комисар, нали?

— Да, райвоенкомът.

— Виждам, че добре го познавате?

— Да, познавам го, той е лежал в тази болница.

— След като не искате нищо за себе си, помолете го да ми отбележи във военната книжка, че съм се явила на отчет. Аз съм комсомолка, тука е така — ако може да не пътувам триста километра, ако може, значи все едно бог го праща.

— Добре, ще му кажа.

Кононов се върна и аз му изложих молбата на медицинската сестра.

— Е, къде е тя?

— Ето я там.

— Хайде, давай книжката, нямам печати в мене, но ще й донеса книжката след една седмица, като минавам оттук. — И Кононов сложи в джоба си военната книжка. Колата забоботи пред входа.

Мина седмица, но военният комисар не пристигна. Две седмици… Месец… След три месеца медицинската сестра дойде при мен да говорим.

— Ах, каква грешка направих! Трябваше… Тук има някакъв капан.

— Какъв капан?

— Не знам какъв, ще ме изключат от комсомола.

— Е за какво ще Ви изключат?

— За връзки с враг на народа, за това, че изпуснах от ръцете си военната книжка.

— Ама вие я дадохте на комисаря.

— Не, не беше така. Аз ви я дадох на Вас, а Вие — или на комисаря… Ето това изясняват в комитета. На кого съм я дала — на Вас или направо на комисаря. Аз казах, че на вас. Нали на Вас?

— Да, но аз пред Вас я дадох на военкома.

— Нищо подобно не знам. Знам само, че се е случило ужасно нещастие, изключват ме от комсомола, уволняват ме от болницата.

— Трябва да отидете в селището, в райвоенкомата.

— Да загубя две седмици? В самото начало трябваше да направя така.

— Кога заминавате?

— Утре.

След две седмици срещнах медицинската сестра в коридора като градоносен облак.

— Какво стана?

— Военкомът е заминал на континента, вече си е оправил сметките. Сега имам грижи — вадя нова книжка. Аз ще успея да направя така, че да ви изгонят от болницата, да ви пратят в наказателната мина.