Читать «Военният комисар» онлайн - страница 5
Варлам Шаламов
Но пациентът не беше там. Скоро аз се разболях, бях преместен на работа в горска командировка, върнах се година по-късно в болницата да завеждам приемната, започнах да работя и едва ли не на третия ден срещнах полковник Кононов в приемната.
Полковникът ми се зарадва неописуемо. Цялото началство беше сменено. Кононов не беше намерил никого от своите познати, само мен познаваше и то ме познаваше добре.
Аз направих всичко, което можех — снимки, час при лекарите, обадих се на началника, обясних, че това е точно героят от прочутата операция от левия бряг. Оказа се, че на Кононов всичко му е наред и преди да си тръгне той се отби при мен в приемната.
— Дължа ти подарък.
— Аз не взимам подаръци.
— Ами аз на всички — и на началника на болницата, и на хирурзите, и на сестрата, даже на болните, които лежаха с мен, им донесох подаръци, на хирурзите — по парче плат за костюм. А тебе не те намерих. Ще ти се отблагодаря. С пари, нали все едно ще ти трябват.
— Аз не взимам подаръци.
— Е поне бутилка ще ти донеса.
— И коняка няма да го взема, не го носете.
— Какво тогава мога да направя за теб?
— Нищо.
Кононов го отведоха в рентгеновия кабинет, а волнонаемната медицинска сестра от рентгеновия кабинет, която беше дошла за Кононов, каза:
— Това е военният комисар, нали?
— Да, райвоенкомът.
— Виждам, че добре го познавате?
— Да, познавам го, той е лежал в тази болница.
— След като не искате нищо за себе си, помолете го да ми отбележи във военната книжка, че съм се явила на отчет. Аз съм комсомолка, тука е така — ако може да не пътувам триста километра, ако може, значи все едно бог го праща.
— Добре, ще му кажа.
Кононов се върна и аз му изложих молбата на медицинската сестра.
— Е, къде е тя?
— Ето я там.
— Хайде, давай книжката, нямам печати в мене, но ще й донеса книжката след една седмица, като минавам оттук. — И Кононов сложи в джоба си военната книжка. Колата забоботи пред входа.
Мина седмица, но военният комисар не пристигна. Две седмици… Месец… След три месеца медицинската сестра дойде при мен да говорим.
— Ах, каква грешка направих! Трябваше… Тук има някакъв капан.
— Какъв капан?
— Не знам какъв, ще ме изключат от комсомола.
— Е за какво ще Ви изключат?
— За връзки с враг на народа, за това, че изпуснах от ръцете си военната книжка.
— Ама вие я дадохте на комисаря.
— Не, не беше така. Аз ви я дадох на Вас, а Вие — или на комисаря… Ето това изясняват в комитета. На кого съм я дала — на Вас или направо на комисаря. Аз казах, че на вас. Нали на Вас?
— Да, но аз пред Вас я дадох на военкома.
— Нищо подобно не знам. Знам само, че се е случило ужасно нещастие, изключват ме от комсомола, уволняват ме от болницата.
— Трябва да отидете в селището, в райвоенкомата.
— Да загубя две седмици? В самото начало трябваше да направя така.
— Кога заминавате?
— Утре.
След две седмици срещнах медицинската сестра в коридора като градоносен облак.
— Какво стана?
— Военкомът е заминал на континента, вече си е оправил сметките. Сега имам грижи — вадя нова книжка. Аз ще успея да направя така, че да ви изгонят от болницата, да ви пратят в наказателната мина.