Читать «Вкусът на нещата» онлайн - страница 3

— Обещала съм първия танц! — игриво заяви тя и дръпна Вальо да танцуват между масите. Всички изръкопляскаха, а най-силно ръкопляскаше Светла.

Ако не сте виждали да се въртят хубаво момиче с крачещ чайник, трябваше да сте там, за да ги съзрете. Струваше ми се, че на моменти капакът му подрънква и аха да изпусне пара от зачервената си физиономия. Слава Богу, танцът свърши и той се добра до мястото си. Изглежда друго не му оставаше, защото започна да надига чаша след чаша. Искаше да се спаси лесно копелето. Преди да се е напил съвсем, аз поканих Светла да танцуваме. Тя поначало си е хубава, но сега се бе пременила специално за случая. Обви ръце край врата ми и се притисна сластно до мен. Завъртяхме се леко, като че ли в барчето бяхме само двамата, а танцът бе вид секс, достъпен само за привилегировани. Другите пак взеха да пляскат, а на Вальо очите му щяха да изскочат от възмущение. Все пак изтрая, докато седнем и се изправи пред нас.

— Подъл тип! — сравнително разбираемо излезе, сякаш от дъното на душата му. — Махай се от жена ми!

— Ама, че дребен собственик! — погледна ме начумерено Светла. — Не му стига най-красивата жена, ами налита и на останалите!

— Не му се сърди, той си е такъв! — оправдах го аз.

— Да му направим ли място?

— Само ако престане да пие!

След като седна между нас, от алкохола или от емоциите, приятелят ми се наведе, взе лицето си в шепи и диво се разсмя. После веселбата приключи и аз трябваше да изпращам Мартина.

След три дни, малко след тениса и доста преди обяда, пиехме бира с Вальо.

— Довечера пътувам! — съобщих небрежно аз.

— Защо? — учуди се приятелят ми.

— Свърши ми отпуската!

Замълчахме. Някакъв малолетен гларус кацна на кофата за смет наблизо и се опита да измъкне парче недоядена пица. Почти бе успял, когато долетя друг, по-голям и с ужасно крякане го прогони. Откъм плажа вълните равномерно се разбиваха, обичайната човешка глъчка ми се струваше адски примамлива, може би защото трябваше да си ходя. Винаги е така — като си там, не му усещаш вкуса, но като тръгваш, всичко ти става много скъпо.

И с хората е така.

Даже със собствената жена!

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: Алекс Болдин, 2007

Публикация:

СИНИЯТ КОН, разкази, българска, първо издание

Красимир Бачков — автор, Елка Няголова — редактор, Станислав Филипов — художник

Рекламна къща „Пастел“ — предпечат. Печатница „Н. Здравков“. Издателство „Звезди“.

ISBN: 954-9514-02-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3114]

Последна редакция: 2007-07-11 23:16:20