Читать «Вкусът на нещата» онлайн
Красимир Бачков
Красимир Бачков
Вкусът на нещата
— Какво ще кажеш за Марти? — запита ме Вальо, като седнахме на чаша бира, малко след тениса и доста преди обяда. Погледнах го. Очите му светеха с онзи идиотизъм, характерен за първата фаза на влюбване у всеки мъж. Дожаля ми за него.
— Не ти трябва беля на главата!
— Така си и мислех. Че ще отговориш!
— Тогава защо ме питаш?
— Ей-тъй, да видя дали си все същият егоист!
— Все същият съм!
Замълчахме. Допих си набързо бирата и понечих да стана.
— Чакай! — помоли приятелят ми — Пий още една! Аз черпя!
— Виж ми шкембето! — нарочно си отпуснах корема и той леко увисна над гащетата, Вальо се усмихна накриво:
— Сядай, мръсно прасе! Кажи ми нещо за нея! Отпуснах се. Щеше да му пуши главата на глупака. Каквото и да му кажех, нямаше да има значение. Важно бе да говорим за нея. Така или иначе, щеше да изгори, можех да му спестя поне някоя и друга илюзия.
— Мартина не е за теб, братле!
— Но за теб беше, нали?! — обидено сви устни той.
— И за мен не беше, ако наистина те интересува!
— Хайде бе! Ама си я чукал и сега те гледа като Господ!
— Отстрани сигурно така изглежда! Всъщност беше една банална история, преди сто години.
— Да, разбира се! Обичайната банална история за „Господин Голямата Работа“.
Въздъхнах уморено. Приятелят ми започваше да ме ядосва.
— Още една дума и си тръгвам!
— Съжалявам! — изглеждаше достатъчно искрен, за да не го оставя сам.
— Я заръчай по едно скорчезе щом си такъв досадник! — Той стана и сам донесе двете уискита. В моята чаша, както трябва, имаше една бучка лед, докато в неговата бяха цели три. Разклатих малко леда й отпих.
— Да продължавам ли?
— Да, но и ти ме разбери! Ти дойде тук преди три дни, а аз съм от началото на сезона. Значи, досега са ми харесали всичко две жени, а излезе, че ти си спал и с двете! Кажи, на какво прилича това?
— На случайност! Ти май завиждаш, а братле?
— Не ти завиждам, дръвнико! Просто ме е яд, че аз постигам всичко с много труд и накрая все съм излъган, а при теб нещата са лесни като на кино!
— Лесни са! — стана ми смешно. — Ако искаш, да се трампим! Вземи моите три развода и четири деца, с всичките им главоболия, а ми дай жена си с малкия! Става ли?
— Нямах предвид това! Исках да кажа, че при теб всичко изглежда някак по-лесно! Не ми забелязвай, моля те! От години не съм се чувствал така! Сякаш Марти е единствената жена в света! Направо съм изкукал!
— Прав си!
— За какво?
— Изкукал си!
Вальо се засмя. Облегна се назад в стола и небрежно отпи от уискито. Едва ли му усещаше вкуса. За него от бирата по-добро пиене нямаше. И от жена му по-хубава нямаше, но явно сега нещата се бяха променили. След няколко сезона на плажа, най-после д-р Костов се бе влюбил. Сега всичко се въртеше около него и трябваше да му се угажда като на болен. Боже, как повтаряха хората глупостите си!
— Е, разкажи ми най-после за нея! Повече няма да те прекъсвам!
— Добре, но… — погледнах към празната си чаша. Той скочи и след малко се върна с чаша двойно уиски. Ледчето обаче си бе самичко.
— Браво! — похвалих го аз. — Заслужаваш медал! Ако стоя в компанията ти още три дни, съвсем ще се пропия!