Читать «Виксън 03» онлайн - страница 70

— Да, издал е — каза О’Кийф. — Първоначалните заповеди са били издадени от военновъздушната база „Травис“ в Калифорния от полковник Майкъл Ъруин.

Стайгър погледна скептично генерала.

— Заповедите за полет рядко се държат в архива повече от няколко месеца. Как е възможно точно тези заповеди да са останали непокътнати повече от трийсет години?

О’Кийф сви рамене.

— Не ме питайте как, полковник. Но повярвайте ми: последният план на полета на „Виксън-03“ бе намерен в архивите на административната сграда в „Травис“.

— А заповедите, които намерих в катастрофиралия самолет?

— Приемете неизбежното — намеси се Бъргдорф. — Документите, които сте извадили от езерото в Колорадо, са крайно повредени, за да бъдат разчетени с точност. Вие просто сте разчели нещо, което не е написано там.

— Колкото до мен — отсече решително О’Кийф, — обяснението за отклонението на „Виксън-03“ от курса си остава дълбока тайна. Съгласен ли сте, генерале — попита той Бъргдорф.

— Напълно.

О’Кийф погледна към Стайгър.

— Имате ли да добавите още нещо, полковник?

Началниците на Стайгър седяха и чакаха отговора му. Той беше наясно, че не си струваше да говори повече. Беше стигнал до задънена улица. Това, което искаха да му внушат, висеше над главата му като меч, а то беше: или Ейб Стайгър да забрави завинаги за „Виксън-03“, или кариерата му във Военновъздушните сили ще бъде преждевременно прекратена.

На ниско окосената тревна площ зад Белия дом президентът сковано удряше една след друга топките към една от дупките на игрището за голф. Не вкара нито една, което за сетен път доказа, че голфът не е неговата игра. Той беше наясно със състезателното предизвикателство на тениса и хандбала, дори с плуването в басейн, но не можеше да си обясни защо е нужно човек да се състезава със собственото си умение.

— Е, видях всичко, така че вече мога да умра спокоен.

Президентът се изправи и погледна засмяното лице на Тимоти Марч, неговия министър на отбраната.

— Всичко идва да покаже с колко много време разполагам сега, докато изчаквам приемника ми да встъпи в длъжност.

Ниският и трътлест Марч, който ненавиждаше физическото натоварване, закрачи по тревата.

— Трябва да си доволен от изборите. Партията ти и твоят човек спечелиха.

— На практика никой не печели в избори — измърмори президентът. — Какво има, Тим?

— Помислих си, че може би ще искаш да знаеш, че сложих капака върху онзи стар самолет, открит в Скалистите планини.

— Вероятно си постъпил разумно.

— Странна работа — продължи Марч, — освен подправените летателни планове в архивите на ВВС няма никакъв документ за действителната мисия на екипажа.

— И така да е — каза президентът, след като най-сетне вкара една топка в дупката, — нека нещата си останат такива, каквито са. Ако по време на мандата си Айзенхауер е заровил отговорите, аз съм далеч от мисълта да отварям кутия с червеи по време на своя.

— Предлагам поне да извадим останките на екипажа за военно погребение, дължим им го.

— Добре, но без никаква публичност.

— Ще подчертая това пред офицера, натоварен с тази задача.