Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 19

И ние зачакахме. Минутите се проточиха безкрайно дълго.

Плътният дебел килим на мъха заглушаваше стъпките и чухме бягащия едва когато беше на не повече от десет ярда от нас. Кли-кли ме сграбчи за ръката и кимна към колоната. Отначало помислих бягащия за Еграсса. Но защо елфът стискаше в ръка не познатия с’каш, а ятаган? Разбира се, това не беше елф, а орк. Двете раси си приличаха прекалено много, за да ги различиш на секундата. Първият бягаше от града, като непрекъснато се оглеждаше. Ние лежахме зад камъните и оркът не можеше да ни види, слава на Сагот.

— Какво чакаш? Ще избяга — прошепна Кли-кли и измъкна от колана два метателни ножа.

Шутът беше прав: ако Първият се скрие и избегне смъртта, ще предупреди своите и тогава жална ни майка. Разстоянието до бягащия беше съвсем малко и да пропусна щеше да е истинско чудо.

Щрак!

Болтът без усилие проби леката ризница и се заби в гърба на орка. Той се препъна и падна по лице. Не изпитах никакви угризения, че стрелям в гърба на бягащ. Ако Първият имаше възможност и време, без изобщо да се замисля щеше да убие както мен, така и Кли-кли.

— Уби ли го? — Кли-кли уплашено се прилепи до мен.

— Изглежда — казах неуверено, без да бързам да прибирам арбалета.

— Точно в това е въпросът, че е само изглежда. Може да се преструва! — гоблинът не бързаше да приближава тялото.

— Кли-кли, в гърба му има болт, забит почти до оперението. Как може да е жив?

— Въпреки това не бих се приближил до него — предупреди ме Кли-кли.

Страхът и съмнението винаги са заразителни. Сега и аз гледах неподвижния орк с известно притеснение. Ами ако Кли-кли е прав и Първият само се преструва на мъртъв? Във всеки случай все още стискаше ятагана в ръка.

— Добре — въздъхнах аз. — Имай предвид, че го правя само за твое успокоение.

Трябваше да приближа до тялото и да забия втори болт в гърба му. Но дори при такъв откровен садизъм то не трепна.

— Е, сега убеди ли се, че е по-мъртъв и от камък?

— Почти — шутът внимателно приближи до тялото и го срита с върха на ботуша си. — Слава на боговете, ти си го убил.

— Не са чак толкова страшни, а и умират не по-трудно от хората.

— Само ако ги изненадаш — гласът на Еграсса ме накара да се обърна рязко и да протегна арбалета.

— Късно е, Гарет. Ако на мое място беше орк, щеше вече да си мъртъв. Освен това арбалетът ти не е зареден. Какво става тук?

— Орк, едно от онези, които трябваше да убиете вие. Гарет го застреля, но аз го забелязах — изстреля Кли-кли, нямаше намерение да приписва цялата победа на мен.

— Не, Кли-кли, този не е от тях — елфът обърна тялото и се наведе над него, оглеждайки безстрастно лицето му. — Миралисса им хвърли Мрежа за неподвижност и ние ги убихме, преди да кажат и дума. Четирима край огъня и още един до ранения, общо петима здрави. Убихме ги.

— Тогава откъде се взе този? Или е плод на болното ми въображение? — недоволно попита Кли-кли.

— Просто вашето мръсно флини не е счело за нужно да съобщи за седмия — иззад стената се появи Халас. — От самото начало казвах, че не трябва да се доверяваме на тази летяща гадинка!