Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 318

Какво търсим? От какво се нуждаем? Как да разберем какво ще ни направи щастливи? Беше много лесно да вдигне телефона и да се обади на Роуан или Майкъл, и да ги попита дали са добре, дали са си отпочинали от пътуването.

Ами ако му отвърнат рязко и с неприязън, а той остане със слушалката в ръка, след като линията замлъкне след небрежното сбогуване? Не, това ще е по-лошо от нищо.

Не това искаше.

Искаше да иде там. Да ги види. Без да вдига глава от бюрото, той натисна бутона — да приготвят самолета. Ще отлети от този студен град към изгубената земя на любовта. Само да ги види, да види къщата им с топлите й светлини, да погледне през прозорците, които така хубаво му описаха, и да си иде безмълвно, без да чака да го забележат. Просто ще ги погледне.

Това ще му донесе успокоение.

Навремето всички къщи бяха малки, със спуснати капаци, без прозорци, укрепени. Нямаше как да видиш обитателите им. Но сега беше различно. Можеш да зърнеш живота в тях, сякаш гледаш картина. Прозрачното стъкло бе достатъчно да отдели човек от света, да отдели тайната почва на нечия любов. Но боговете бяха милостиви и ти можеш да надникнеш вътре. Можеш да видиш онези, които ти липсват.

Това щеше да е достатъчно. Ще го направи. И те няма да узнаят. Няма да ги изплаши.

Колата беше готова. Ремик бе изпратил чантите долу.

— Сигурно ще е хубаво да идете на юг, сър — каза той.

— Да, към лятната страна — отвърна Аш.

— Точно това означава Съмърсет в Англия, сър.

— Да, зная. Ще се върна скоро. Поддържай стаите топли. Обади ми се веднага, ако… Е, ако изникне нещо.

Здрачът бе оживен от звуци, градът бе така силно залесен, че нощните птици пееха вечерните си песни. Той слезе от колата на няколко пресечки от къщата. Знаеше пътя. Беше го видял на картата и сега вървеше покрай оградите от ковано желязо и обсипаните с розови цветове пълзящи растения по тях. Прозорците вече светеха, въпреки че небето все още сияеше и разливаше топлина.

Слушаше песните на цикадите, а скорците се спускаха надолу, като за устремна целувка, а всъщност искаха да се нахранят.

Закрачи по-бързо, като се чудеше на неравностите по тротоара, на изскочилите от местата си плочи, на покритите с мъх тухли. Тук имаше толкова много красиви неща, които да докоснеш, да видиш. Най-сетне стигна до ъгъла, където бе тяхната къща.

Ето я и нея — къщата, в която се бе родил талтош. Величествена, с красива замазка, имитираща камък. Комините се издигаха високо към облаците.

Сърцето му биеше много бързо. Неговите вещици.

Нямаше да ги безпокои. Нито да ги умолява. Само ще ги види. Простете ми, че вървя покрай вашата ограда, под надвисналите клони на цъфналите дървета. Простете ми, че ще прескоча оградата и ще се спусна във влажните храсти.