Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 306

— Нима мислите, че още са там? — попита Пиърс невинно.

Бог да благослови Мейфеър, които никога нищо не видяха и така и не повярваха.

— Не, синко — каза Майкъл. — Това е просто една голяма красива къща, която очаква нас… и идните поколения.

— Чака неродените Мейфеър — прошепна Роуан. Завиха по Сейнт Чарлз авеню — огромен коридор от ослепително зелени дъбове и слънчева сладост. Тук колите се движеха бавно покрай прекрасните къщи. Моят град, домът ми, вече всичко е наред, държа ръката на Роуан.

— А, виж, ето я Амелия стрийт — каза той.

Колко елегантна изглеждаше къщата — малко в стил Сан Франциско. Прясно боядисана в прасковено с бели кантове и зелени капаци. Плевелите бяха изчезнали. Почти му се прииска да спрат, за да види Евелин и Беа, но знаеше, че трябва да види първо Мона, да види това дете и майка едновременно. А и трябваше да бъде с жена си, да поговорят тихо в спалнята на горния етаж за всичко случило се, за онова, което бяха чули, за странните неща, които бяха видели и може би никога нямаше да споделят с друг… освен с Мона.

А утре той щеше да отиде до гробницата, където бе погребан Аарън. Щеше да направи ирландския номер и да поговори с него, на глас, сякаш очаква отговор. Ако някой не хареса това, можеше да се разкара! Всички от семейството му правеха така. Баща му отиваше в гробището „Свети Йосиф“ и говореше с баба му и дядо му. А чичо му Шеймъс, когато беше много болен, каза на жена си: „Ти пак ще можеш да ми говориш, когато си ида. Само дето аз няма да мога да ти отвръщам“.

Светлината отново се промени, притъмня. Дърветата се нижеха безкрайно, закриваха небето и го накъсваха на парченца. Гардън Дистрикт. Първа улица. И чудо на чудесата — къщата на ъгъла с Честнът, сред банановите дръвчета и папратите, сред цъфнали азалии. Тя ги очакваше.

— Пиърс, трябва да влезеш.

— Не, чакат ме в центъра. Вие си починете. Обадете ни се, ако ви потрябваме. — Той вече се измъкваше навън, за да подаде кавалерски ръка на Роуан.

После отключи портата и им помаха за довиждане.

Един униформен охранител вървеше покрай оградата и се скри зад къщата.

Тишината бе прекрасна. Колата се плъзна безшумно по килима от светлини и сенки. Умиращият следобед гореше топъл и спокоен. Миризмата на сладките маслини изпълваше цялата градина. А вечерта щяха да усетят и жасмина.

Аш им бе казал, че ароматът отключва спомените и те пренася в забравени светове. И беше прав. Какво би станало, ако човек е лишен от всички аромати, от които има нужда, както от въздуха?

Майкъл отвори входната врата пред жена си и в този миг почувства внезапен импулс да я пренесе на ръце през прага. По дяволите, защо не!

Тя изпищя леко от удоволствие и се вкопчи във врата му.

Най-важното при такива жестове е да не поставиш дамата в неудобно положение.

— Ето, скъпа моя, вече сме у дома — изръмжа той до нежната й шия. После пак притисна главата й назад и я целуна под брадичката. — А тук ароматът на сладките маслини отстъпва пред вечния восък за мебели на Еужения, пред аромата на старо дърво и на нещо древно, скъпо и приятно.