Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 173

— Значи са били лекари? — попита Роуан.

— Не, просто много умни млади мъже. — По лицето на Стюарт премина сянка и той погледна с омраза към Юри.

„Да, твоите ученици“, помисли си той, но не каза нищо. Ако го прекъснеше отново, това можеше да убие Гордън.

— На този етап всичко беше съвсем различно! Нямаше никакви заговори за убийството на хора. Но после, после се случиха много неща.

— Продължавай — обади се Майкъл.

— Следващата ми стъпка бе логична! Да се върна в подземията, при изоставения фолклор, за да открия само онези светци, които са се отличавали с изключителен ръст. И какво открих — цяла купчина жития, спасени от унищожение по времето на предприетото от Хенри VIII отвратително унищожаване на манастирите. Те бяха сред хилядите други подобни текстове в нашите архиви.

И… сред тези съкровища имаше една папка, събрана от отдавна починал секретар или духовник: „Жития на шотландските светци“, а отдолу набързо надраскано подзаглавие: „Гиганти“!

Веднага се сдобих с последния препис на един ранен ръкопис на монах от Линдисфарн, написан през осми век. В него се разказваше историята на свети Ашлар — светец, който обладавал такава мощ и толкова силна магия, че се появявал сред планинците в две различни ери, защото Господ го връщал на земята, също като пророк Исая. Според легендата той бил обречен да се връща отново и отново сред живите.

Юри погледна Аш, но той не каза нищо. Юри не можеше да си спомни дали Гордън изобщо бе разбрал какво е името на талтоша. Но старецът вече се взираше в него и бързо изрече:

— Възможно ли е ти да си кръстен на този светец? Възможно ли е ти самият да го познаваш, от спомените си за предишен живот или от чутото от другите, ако си познавал други от твоя вид? — Очите му искряха.

Аш не отговори. Този път мълчанието му беше каменно. Нещо се бе променило в изражението му. Дали не излъчваше чистата омраза, която изпитваше към Гордън?

Старецът веднага продължи разказа си. Раменете му увиснаха, а ръцете му жестикулираха трескаво.

— Бях завладян от ентусиазъм, когато прочетох, че свети Ашлар е бил гигант, висок над два метра. Че е принадлежал на езическа раса, за чието унищожение самият той помогнал…

— Стига толкова за това — обади се меко Аш. — Кажи как направи връзката с вещиците Мейфеър. Как така се стигна до смъртта на толкова хора?

— Добре — каза Гордън търпеливо. — Но вероятно ще позволиш на смъртника да ти зададе един въпрос?

— Вероятно не, но все пак питай — отвърна Аш.

— Искам да знам дали всичко това ти е известно, ти самият имаш ли спомени от тези ранни времена?

Аш му направи жест да продължава.

— О, ти си жесток, приятелю — изпъшка Гордън.

Аш, изглежда, се разгневи. Гъстата му черна коса и гладка, почти невинна на вид уста сега изглеждаха някак заплашително. Приличаше на ангел, който едва сдържа гнева си. Не отговори на стареца.

— И ти отнесе тези истории у дома, при Теса? — попита Роуан.