Читать «Вещиците: Полунощ» онлайн - страница 750

Стела се изкиска, претича през стаята, изтегна се в тапицирания със сатен ковчег и се пресегна за чашата си с шампанско. Барабаните биеха все по-силно.

— Защо нищо не се запалва, защо нищо не изгаря?

— Защото това е ад, синко — каза монахинята и вдигна ръка да го удари отново. — И вечно гори.

— Спрете, оставете ме да си вървя!

Блъсна се в Жулиен, политна напред и пламъците лумнаха право в лицето му.

Но монахинята го хвана за яката. Държеше медальона с архангел Михаил в ръка.

— Ти ли изпусна това? Нали ти казах да го пазиш? И къде го намирам? На земята, представи си!

Още една плесница по лицето. Изгаряше от болка и гняв. Тя го разтърси, когато той се свлече на колене и замята ръце да я прогони.

— Сега можеш да бъдеш с нас, и да се върнеш! — каза Дебора. — Не разбираш ли? Порталът е отворен; вече е само въпрос на време. Лашър и Роуан ще ни върнат обратно. Първо Сузан, после аз, а след това…

— Я чакай малко, не съм съгласна с този ред — каза Шарлот.

— Нито пък аз — рече Жулиен.

— Кой каза, че ще има ред! — изрева Мари Клодет и изрита юргана от краката си, докато седеше на леглото.

— Защо сте толкова глупави! — намеси се Мери Бет, изглеждаше отегчена и делова. — Господи, всичко вече е изпълнено. Няма ограничения колко пъти може да бъде проведена трансмутацията. Пък и сигурно можете да си представите изобилието от мутирала плът и мутирали гени. Това е гениален научен прогрес.

— И напълно естествен, Майкъл. За да го разбереш, трябва да разбереш смисъла на света, нещата са… повече или по-малко предопределени — каза Кортланд. — Нима не знаеше, че си в ръцете ни от самото начало?

— Да, много важно е да разбереш точно това — каза Мери Бет.

— Пожарът, в който загина баща ти, не беше случаен… — добави Кортланд.

— Не ми говорете такива неща! — изрева Майкъл. — Не, не вярвам. Не мога да повярвам!

— … да те поставим на точното място и да се уверим, че наистина притежаваш желаната комбинация от изтънченост и чар, за да успееш да привлечеш вниманието й и да я накараш да свали защитите си…

— Не си правете труда да му обяснявате — изсъска високата монахиня и зърната на броеницата й изтракаха на тънката кожена каишка. — Той е непоправим. Оставете го на мен. Ще му изкарам тия дивотии от главата.

— Не е вярно — каза той и се опита да закрие очи от сиянието на пламъците, тътенът на барабаните пулсираха в слепоочията му. — Не това е обяснението — извика той. — Това не е окончателното значение.

— Майкъл, аз те предупредих — чу се тънкият гласец на сестра Бриджит Мари, която изникна до злата монахиня. — Казах ти, че на онези тъмни улици има вещици.

— Ела тук веднага, имам шампанско — каза Стела. — Спри да създаваш тези адски образи. Не разбираш ли, когато си прикован към земята, сам си създаваш обкръжението.

— Да, ти направи всичко тук толкова грозно! — обади се Анта.

— Няма никакви пламъци — рече Стела. — Те са само в главата ти. Ела, нека потанцуваме на барабаните. О, много обичам музиката. А твоите барабани много ми харесват, барабаните на Марди Грас!

Той заблъска с лакти, за да се освободи. Дробовете му горяха, гърдите му щяха да се пръснат.