Читать «Вечната нощ» онлайн - страница 3

И така. Хората ходеха на работа, гледаха телевизия, хранеха се и си лягаха. Ала в тъмнината и тишината те хлипаха и се вър­тяха, понеже знаеха твърде добре, че познатите им, че хората до тях - дори хората, които споделяха постелята им - могат извед­нъж да си отидат, погълнати от бетонната структура на най- близката ферма. И те прехапваха устни и плачеха, понеже нямаха друг избор, освен да се покорят. Все имаше някой друг (родители, братя и сестри, деца), който зависи от тях. Все имаше някой друг, който им даваше позволението да се боят, който благославяше тяхната страхливост.

Кой би сънувал, че ще гледаме с голяма носталгия назад към де­ветдесетте и първите години на новия век с тяхното безредие. Времената на бъркотия, политическа дребнавост и финансови разпри, които предшестваха рухването на световния ред... та това си беше златна ера. Всичко, което представлявахме ние, се из­губи - всякаква обществена форма и порядък според разбиранията на нашите отци и праотци. Ние се превърнахме в стадо. Превър­нахме се в добитък.

Онези от нас, които още сме живи, но не сме станали част от системата... ние станахме аномалия... Ние сме вредителите. Мършоядите. Преследваните.

Няма как да отвърнем на ударите...

Улица „Келптьн", Удсайд, Куийнс

В далечината отекна вик и доктор Ефраим Гудуедър сепнат се пробуди. Метна се на дивана, обърна се по гръб и седна. Само с едно плавно, мощно движение стисна износената кожена дръжка на меча, която се подаваше от торбата на пода край него, и разсече въздуха със звънтящото сребърно острие.

Бойният му вик, пресипнал и задавен, беглец от кошмарите му, пресекна. Острието потрепери, без да срещне плът.

Беше сам.

Къщата на Кели. Нейния диван. Познати неща.

Дневната на бившата му съпруга. Викът беше далечна сирена, превърната от спящия му ум в човешки писък.

Отново сънува. Сънува огън и форми от ослепителна светлина- неясни, но смътно човекоподобни. Блясък. Той беше в съня и фигурите се бореха с него, точно преди светлината да погълне всичко. Винаги се будеше разстроен и изтощен, сякаш физически се беше борил с противник. Сънят идеше отникъде. Той можеше да се унесе в най-домашни неща - пикник, задръстване, ден в службата - и тогава светлината пламваше, поглъщаше всичко и се появяваха сребърните фигури.

Пипнешком се пресегна за торбата с оръжията - преправен бейзболен сак, отмъкнат преди много месеци от горните рафтове на разграбения магазин „Модълс“ на Флетбуш авеню.

Намираше се в Куийнс. Добре. Добре. Сега си припомни всичко и изпита първите спазми на махмурлука, които го накараха да стисне челюсти. Отново беше изпаднал в несвяст. Поредното опасно пиянство. Върна меча в торбата с оръжията и се търкулна обратно, стиснал главата си в ръце, като че беше пукнато кристално кълбо, което внимателно е вдигнал от пода. Усещаше косата си остра и чужда, главата му пулсираше.