Читать «Ветрове» онлайн - страница 3

Стойков се опита със всички сили да разбере лишея.

— Не те разбирам… Но след като не се чувстваш добре при мен, значи нещо не е наред. Не мога да те задължа да останеш. Така ще огранича свободата ти, в нашия смисъл на думата, затова утре ще те кача като специална пратка на совалката за Марс. Но само това, от там нататък… си свободен да носиш отговорност за избора си. Само не забравяй — ако те хванат си избягал, а аз не знам нищо по този въпрос.

Стайков бе забил нос в книжата си и все така се можеше да повярва, че е пуснал лишея, че е нарушил закона. Но беше прав за едно оная пустинна роза, сега се чувстваше някак по-свободен, не по-свободен, по независим. Закона може и да е строг, може и да е важен, но може да се наруши и колкото по-голямо бе нарушението, толкова по-силно чувството. Превъзходство? Свобода? Независимост? Сам не можеше да каже.

Видеофона изписка… и втори път… и трети път….

Да му се не види, сам трябва да вдигне. Обаждането бе без образ.

— „Фолиа и опаковане Стойков“.

— Господарю, вие ли сте? — измежду бученето той разпозна лишея.

— Веднага се връщай в товарното, ако те хванат…

— Господарю, аз… Ами… Случайно ме духна един вятър, понесе ме. И аз разбрах… Създаден съм на Земята… Не мога да бъда толкова зависим, май съм станал като вас, господарю Страх ме от отговорността и… Елате си ме вземете от шосе 89 — 56 километър, защото извън кабината вее един вятър…

— Идвам!

— И, господарю…

— Да?

— Моите ветрове са на Земята.

4. V. 2001; Благоевград

Информация за текста

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/52]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:01