Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 168

- С целувката - обади се Радо. - Бях най-близо до тях, но не съм видял кога е извадила отровата... Когато му кимна, разбрах, че подготвя нещо...

- И аз - каза Мишената. - Но гледах в ръцете й.

- Сигурно е пъхнала отровата в устата му, затиснала го е със своите устни и е изчакала малко...

- Пуснала го е, когато е била сигурна, че е мъртъв - предположи Мишената.

- Ами тя защо не се отрови? - попита Траян.

- Опита се, но й попречих - каза Радо. - Когато видях, че брат й се свлича надолу, инстинктивно я ударих по главата... Вероятно отровата е отхвръкнала... Тя търсеше нещо по пода.

- Аз го намерих - приближи се към тях Христо Гатев, който вдигна нагоре найлонова торбичка.

- Какво е това?

- Желирано бонбонче.

Полицаите го погледнаха накриво, но химикът невъзмутимо продължи:

- Мирише на горчиви бадеми.

- Цианкалий в бонбон? - реагира първи Мишената.

- Най-вероятно - отговори химикът. - Калиевият цианид наподобява бучка захар... Вероятно бонбонът допълнително е обработен.

- Браво, Гатев - каза Мишената, а после се обърна към Траян и го потупа по раменете. - Юнако, справи се добре!

- Провалих се - прошепна той. - Тя не си призна.

- Как да не си призна? - учуди се Радо. - Искаше и теб да убие. Само не разбирам защо?

- Друг път ще ти кажа - шепнешком изрече Траян, като се огледа дали Валерия не е наблизо. - Вие нищо ли не намерихте?

Докато Траян разказваше митологични и фолклорни сюжети, полицаите бяха извършили обиск в лечебницата. 

- Намерихме... - промърмори комисарят. - Останалите ампули, още три патрона на Коко Хлопката, пушката на Дарев, духалката, с която е изстреляна упойката по вълка и козела...

- Какъв козел? - наостри уши Коко Хлопката.

- Траян после ще ти обясни - бързо отговори Мишената.

- Значи вече има доказателства? - обнадежди се историкът.

- Косвени улики, юнако.

- Защо?

- Дори начинаещ адвокат ще докаже в съда, че уликите са подхвърлени... Спомни си как Коко сложи пушката на Стела под леглото на Милко...

- Виновен съм - обади се пак Коко.

- Всичко беше напразно, така ли? - отчая се Траян.

- Едва ли ще докажем тукашните убийства. Дори не знам дали ще можем да повдигнем обвинение..

- Тя ще се измъкне! - ужаси се той.

- Няма. Ще отговаря за убийството на брат си.

- Не е достатъчно - поклати глава Траян. - Може да каже, че е самоубийство...

- Може - съгласи се комисарят. - Нищо не е съвършено, юнако, освен...

- Освен? - попита Траян.

- Твоето невероятно представление тази вечер!

- Как само хвърли зарчетата! - засмя се и Радо.

- Помислих, че ни замеряш - и Коко Хлопката се разкудкудяка.

Всички го последваха.

138

- Мазачо, дай да се напием! - извика Коко Хлопката, когато стихна смехът.

- Ако помогнете да подредим - отвърна кръчмарят.

Радо и Траян веднага тръгнаха към навеса, където бяха струпани масите. Макар и с неохота ги последваха Балабана и Коко Хлопката.

- Аз черпя! - потупа се по гърдите кралевският зевзек.

- Ние да не сме сирачета, та да не можем да си платим сметката! - отговори му наперено Траян.

- Ти пияница ли си? - намръщено го попита Мазачо.

- Не, дегустатор съм - ухили се младежът. - Ели, налей ми от вашата ракия.