Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 165

- Кой е убиецът? - попита Мазачо.

- Емилия - спокойно отговори Траян.

Тя само се изсмя.

- Медиците винаги излъчвате една особена миризма... - продължи Траян. - Усетих я в стаята, когато се задъхваше стария учител.

- Бях на работа по това време - каза жената.

- Не, не беше - поклати глава младежът - Само докторът беше... Веднага бих те забелязал...

- Сигурно съм била на втория етаж...

- И не се показа, когато крещях за помощ? - подигравателно я попита той. - Как помоли учителя да отвори устата си? Направи се на загрижена за здравето му... Цели пет дни не беше излизал от дома си... Дори не се е уплашил от теб.

Емилия го изгледа с присвити очи, но нищо не каза.

- Смъртта на Щурата Стела също е предизвестена - тя получава големи зелени ябълки. На пръв поглед нейната гибел отново прилича на нещастен случай - конят я хвърля. Оказва се, че Дорко също е инжектиран с конски допинг и Стела не е могла да го озапти. Но малко преди смъртта си тя е станала неволен свидетел на инцест на необичайно място...

- Какво?

- Братът и сестрата правят любов върху Прокълнатия гроб...

135

Траян изчака да утихне шума, като не изпускаше от поглед Дареви. Те стояха безучастно на две стъпки от бар плота.

- Балабана намира пред вратата си оранжеви конуси, Мазачо - счупено огледало на пода ей там. - Траян посочи центъра на кръчмата. - А в една нощ се случиха две събития - пожарът тук и опитът за убийство на Максим Балабана на Калето.

На пръв поглед двете събития не бяха свързани... В онази нощ набелязаните жертви имаха късмет - Адриан Мазачо е бил в града, а Максим Балабана бе спасен от новия овчар Милко.

Баба Бенда избута Милко напред, но никой не му ръкопляска и той сконфузен се върна на мястото си.

- Тогава бях прекалено изморен, но една мисъл прелетя за кратко в съзнанието ми, преди да заспя - защо човек, който не е бил при гасенето на пожара, мирише на дим и бензин?

- Кой? - попита гласовито Кольо Белята.

- Докторът - обърна се младежът към брата.

- Сторило ти се е - измънка фелдшерът.

- Аз помагах за гасенето на пожара, но не съм се доближавал до него - каза Траян. - Не миришех на огън, но ти смърдеше на бензин и дим!

- А аз? Какво съм правила аз тогава? - ехидно попита Емилия.

- Ти бутна камъните върху Балабана.

- А може би си ти, а? - иронично му подхвърли.

- Видях те - пак се обади Милко. - Помислих те за самодива на Калето... В бяла риза беше облечена тогава...

- Връщах се към Кралево - изрече надменно хубавицата.

- Не, не - възпротиви се овчарят. - Мина покрай мен и отиде на Калето.

- Виждаш ли? - победоносно изрече Траян, но самият той бе изненадан, че има свидетел на посегателството срещу Балабана.

- Мислех, че е магия... - прошепна овчарят.

- Тоя е луд! - Медицинската сестра кимна по посока на Милко.

- Да продължа нататък! - с жест ги спря историкът.

- На гроба на Коко Хлопката е поставена малка топка, за която няма обяснение как е попаднала там. А самият той, който вече е бил зачеркнат от списъка на жертвите, съвсем неочаквано се оказва жив. Трябва да се мисли план и за неговото унищожение. Веригата, с която е бил прикован вълкът в пещерата, е подхвърлена под сайванта на Коко. Все пак престъпникът притежава маркирани със знака „К“ патрони на Коко. Замисълът е бил Коко Хлопката да бъде обвинен, че е убил своя най-добър приятел - Велизар Вампора. И тук бе направена сериозна грешка от страна на убиеца, за която, без да искам, допринесох аз. Двама господа ме ядосаха, когато клюкариха за ареста на господин Криндов и аз излъгах, че той веднага е освободен от полицаите.