Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 165
Лора Лазар
- Кой е убиецът? - попита Мазачо.
- Емилия - спокойно отговори Траян.
Тя само се изсмя.
- Медиците винаги излъчвате една особена миризма... - продължи Траян. - Усетих я в стаята, когато се задъхваше стария учител.
- Бях на работа по това време - каза жената.
- Не, не беше - поклати глава младежът - Само докторът беше... Веднага бих те забелязал...
- Сигурно съм била на втория етаж...
- И не се показа, когато крещях за помощ? - подигравателно я попита той. - Как помоли учителя да отвори устата си? Направи се на загрижена за здравето му... Цели пет дни не беше излизал от дома си... Дори не се е уплашил от теб.
Емилия го изгледа с присвити очи, но нищо не каза.
- Смъртта на Щурата Стела също е предизвестена - тя получава големи зелени ябълки. На пръв поглед нейната гибел отново прилича на нещастен случай - конят я хвърля. Оказва се, че Дорко също е инжектиран с конски допинг и Стела не е могла да го озапти. Но малко преди смъртта си тя е станала неволен свидетел на инцест на необичайно място...
- Какво?
- Братът и сестрата правят любов върху Прокълнатия гроб...
135
Траян изчака да утихне шума, като не изпускаше от поглед Дареви. Те стояха безучастно на две стъпки от бар плота.
- Балабана намира пред вратата си оранжеви конуси, Мазачо - счупено огледало на пода ей там. - Траян посочи центъра на кръчмата. - А в една нощ се случиха две събития - пожарът тук и опитът за убийство на Максим Балабана на Калето.
На пръв поглед двете събития не бяха свързани... В онази нощ набелязаните жертви имаха късмет - Адриан Мазачо е бил в града, а Максим Балабана бе спасен от новия овчар Милко.
Баба Бенда избута Милко напред, но никой не му ръкопляска и той сконфузен се върна на мястото си.
- Тогава бях прекалено изморен, но една мисъл прелетя за кратко в съзнанието ми, преди да заспя - защо човек, който не е бил при гасенето на пожара, мирише на дим и бензин?
- Кой? - попита гласовито Кольо Белята.
- Докторът - обърна се младежът към брата.
- Сторило ти се е - измънка фелдшерът.
- Аз помагах за гасенето на пожара, но не съм се доближавал до него - каза Траян. - Не миришех на огън, но ти смърдеше на бензин и дим!
- А аз? Какво съм правила аз тогава? - ехидно попита Емилия.
- Ти бутна камъните върху Балабана.
- А може би си ти, а? - иронично му подхвърли.
- Видях те - пак се обади Милко. - Помислих те за самодива на Калето... В бяла риза беше облечена тогава...
- Връщах се към Кралево - изрече надменно хубавицата.
- Не, не - възпротиви се овчарят. - Мина покрай мен и отиде на Калето.
- Виждаш ли? - победоносно изрече Траян, но самият той бе изненадан, че има свидетел на посегателството срещу Балабана.
- Мислех, че е магия... - прошепна овчарят.
- Тоя е луд! - Медицинската сестра кимна по посока на Милко.
- Да продължа нататък! - с жест ги спря историкът.
- На гроба на Коко Хлопката е поставена малка топка, за която няма обяснение как е попаднала там. А самият той, който вече е бил зачеркнат от списъка на жертвите, съвсем неочаквано се оказва жив. Трябва да се мисли план и за неговото унищожение. Веригата, с която е бил прикован вълкът в пещерата, е подхвърлена под сайванта на Коко. Все пак престъпникът притежава маркирани със знака „К“ патрони на Коко. Замисълът е бил Коко Хлопката да бъде обвинен, че е убил своя най-добър приятел - Велизар Вампора. И тук бе направена сериозна грешка от страна на убиеца, за която, без да искам, допринесох аз. Двама господа ме ядосаха, когато клюкариха за ареста на господин Криндов и аз излъгах, че той веднага е освободен от полицаите.