Читать «Веселото гробище» онлайн - страница 164

- За Димо Вълкобореца става дума... - сети се дори Завеяната Петранка.

- Да - отговори бързо Траян. - Един ден преди да умре Димо Вълкобореца посещава Лудата мечка... Не е видял вълка, защото му е попречено да влезе в пещерата. Но неговото куче надушва вълчия мирис... Затова отравянето на Снежка става много бързо - още на другия ден, а в дома на овчаря е подхвърлена непрана вълна. Димо Вълкобореца погребва кучето си и тръгва към пещерата. Явно нещо е подозирал... Вероятно той е бил следен и изпреварен от убиеца, който пристига пръв в пещерата. Вълкът е освободен от веригата, инжектиран с конски допинг и убиецът си тръгва. Когато Димо се надвесва над вълка, разяреното животно скача и прегризва врата на овчаря...

- Не е ли нещастен случай?

- Толкова ли не разбра, бе! - скара се баба Бенда на някой зад гърба й.

- Според мен за смъртта на Димо Вълкобореца са виновни тези двамата! - Траян посочи към Дареви.

- Не си измисляй! Ние сме били на работа тогава - презрително го погледна Емилия.

- Кога? - попита Траян. - Откъде знаете кога е настъпила смъртта на Димо Вълкобореца? Та вие не бяхте в пещерата, когато го открихме! Не чухте какво каза съдебният лекар!

- Значи не сме виновни... - усмихна се накриво доктор Радев.

- А бяхте ли на работа предишния следобяд? - отново попита Траян. - Именно тогава вълкът е убил Димо.

- Бяхме в лечебницата - каза се Емилия.

- Не бяхте - неочаквано се обади баба Бенда. - Тогава исках да ми напишете рецепта, но ви нямаше...

- Ти пък как помниш! - Емилия погледна с омраза старата жена.

- Може да съм стара, но още не съм изкукала - гордо произнесе баба Бенда.

- Видях ви пред пещерата преди време - неочаквано се обади Милко. - Голи бяхте... А той беше с нещо златно на главата...

- Значи същото е видял Димо Вълкобореца в пещерата! - сети се Траян. - Затова не е могъл да влезе вътре... Огнен кръг от свещи и греховна любов върху Трона...

- Мразя те! - изсъска Емилия, като се обърна назад към Траян.

- Още не си чула всичко - също шепнешком й отвърна той. Погледна напред и продължи на висок глас:

- Убиецът предупреди Бончо Гладиатора, като му подхвърли две големи зарчета. - Траян хвърли на пода зарчетата, които бе намерил пред дома на учителя. Те изтракаха и приковаха погледите на присъстващите. А той продължи разказа: - Мисля, че господин Бончев се досещаше и затова не излизаше от дома си... От полицаите разбрах, че учителят е бил задушен с предмет, който има квадратна форма... Убеден съм, че той е убит със зарче, поставено в гърлото му...

Чуха се удивени гласове и шум от разместване на столове. Траян изчака да утихнат и продължи:

- И най-интересното - аз съм бил в стаята едновременно с убиеца... Когато видях, че Бончо Гладиатора не може да си поеме дъх, усетих, че отнякъде изскърца пода... Но се сетих за този факт значително по-късно. А тогава хукнах да извикам доктора. След като съм излязъл от стаята, убиецът довършва учителя, изважда от гърлото му зарчето и си отива. Всичко става само за минути и посред бял ден! Невероятен късмет за убиеца! Минути след мен в дома е пристигнал Коко Хлопката, но е видял само мъртвия си приятел.