Читать «Вендета: Жива мишена» онлайн - страница 8

След почивката за обяд или за вечеря (навън все още бе светло, така че това нямаше кой знае какво значение) им бе заповядано да слязат на плажа при пъновете. Всеки от тях тежеше над 110 килограма. Трябваше да тичат с дървените стволове, да слязат при вълните, да нагазят в морето, да усетят за пореден път морския студ, да се върнат обратно на плажа, да вдигнат дънерите над главите си, отново да влязат в студената вода, пак да излязат на плажа, после да се върнат обратно в морето и така нататък, плаж — море, плаж — море.

Сякаш умишлено бяха лишили изпитанията от каквото и да било разнообразие, така безсмислените им мъки ставаха още по-непосилни, бяха принудени например да копаят дупки и отново да ги запълват, да ги изкопават и да ги запълват. Бе цяло чудо, че истеричните пристъпи не бяха по-често явление, рядко се случваше някой да започне да крещи и да ругае командирите, след което да се строполи на пясъка, да се разплаче и да бъде отнесен от медицинския екип. Повечето от другарите му бяха американци и приемаха подобни унижения с леко сърце, мазолите по краката, изглежда, ги мъчеха повече. Вероятно те бяха основната причина редиците им да оредеят толкова.

Сигурно влязоха и излязоха от водата поне двайсет и пет пъти с пъновете на ръце. Може би упражнението отне един час, а може би и по-малко. Но и то, като всички преди него, най-накрая приключи и те замениха пъновете с гумените лодки и се затичаха в леко темпо към една от крайните постройки на Центъра. Там най-накрая им позволиха да оставят лодките навън, преди да ги вкарат в една голяма аудитория. На масата пред всеки стол имаше хартия и химикал. В долния край на залата стояха няколко инструктори, които все още не познаваха. Един от тях се качи на малката катедра и ги огледа възторжено.

— Господа, добре дошли на нашия курс по творческо писане — започна инструкторът, а войниците, които все още имаха достатъчно сили да реагират, се заоглеждаха учудено наоколо, сякаш за да се уверят, че и останалите са чули същото и че не са полудели.

— Ето и темите, по които може да изберете да пишете — продължи инструкторът весело. — Представете си, че сте лангусти, които всеки миг ще бъдат потопени в тенджера с вряща вода, и опишете последния миг от живота си. Или пък, че сте подпийнал викинг на вечеринка и някакъв друг, още по-пиян викинг започва да досажда на приятелката ви. Има и трети вариант. Поставете се на мястото на муха, която току-що е била уцелена от палка, и раните ѝ са смъртоносни, но все още е жива. И последно. Представете си, че докато си миете зъбите, внезапно се пренасяте на непозната планета. Започвайте, дявол да го вземе!