Читать «Великата обич (Индийска приказка)» онлайн - страница 6

— Какъв грях си извършил ти, който си най-добър от всички мъже? — попитал Асока.

— Едно време имало един ловец. Той ходел по планините да убива зверове. Веднъж извардил в дъното на една пещера две сърни — мъжка и женска. Той ги хванал с мрежата си, па си помислил: „Ако ги убия, как ще отнеса в града толкова месо? Па и кога ще ги дера? Ако ли им извадя очите, ще успея да ги отведа до вкъщи, защото не ще могат да бягат.“ Сърните сякаш разбрали намерението на жестокия ловец. Те го загледали кротко и му се замолили с поглед да ги съжали. Но той бил безжалостен: извадил им очите. — И като си снишил гласа, Кунала добавил: — Тоя ловец бях аз, татко. Ето че най-сетне ми било писано да изкупя вината си. Защото душата на Сиди и тая на онзи злодеец, който ме ослепи — тия души живееха някога в телата на двете сърни. Недей убива царицата: тя е толкова виновна, колкото съм бил виновен някога аз.

Ала царят се колебаел.

Той помълчал, па рекъл:

— Кой знае, сине, дали това, което каза, е истина? Ти премного обичаш хората. Навярно си измислил тая приказка, за да спасиш своята мащеха от наказанието.

Тогава Кунала се изправил отведнъж, вдигнал ръце нагоре и викнал:

— Ако лъжа, нека падна мъртъв! Но ако съм казал истината, нека Бог, който е самата истина, извърши чудо: нека ми върне очите.

И в същия миг князът се обърнал към Асока и Мадави, па си снел превръзката от очите. И царят, и невестата на княза надали радостен вик: Кунала ги гледал със своите кротки мъдри очи — като очите на птичето кунала.

— Простено да ти е! — рекъл Асока на царицата. — Върви в някой манастир и живей там дотогава, додето ти е отредено. Но помни какво си направила и се кай за греховете си!

Така и станало.

Асока царувал дълго, а след него се качил на престола Кунала. Нямало по-славно царуване от неговото. Защото той обичал всичко живо — не само хората, но и животните.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Николай Райнов. Източни приказки

Редактор: Иван Гранитски

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

Издателство „Захарий Стоянов“, 2005

ISBN 954-739-645-5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15793]

Последна редакция: 2010-04-03 18:30:00