Читать «Великата обич (Индийска приказка)» онлайн - страница 5

А двамата съпрузи в това време пътували към града, като се прехранвали с просия. Най-сетне след мъчително и дълго пътуване стигнали до столицата. Но пазачът на двореца не ги пуснал, понеже не ги познал: те били окъсани, прашни, а мъжът бил при това сляп. Все пак войникът ги съжалил и въвел в една голяма тъмна барака, дето стоели царските колесници — да преспят на завет.

Кунала и Мадави били толкова уморени, че заспали веднага.

На сутринта, когато мислел за сина си, Асока чул, че някой пее. Гласът приличал много на Куналовия. Царят трепнал.

— Кой пее тъй? — запитал той.

Отговорили му, че стражът бил прибрал един сляп просяк с жена му да преспят в заслона за колесници.

Той заповядал да му ги доведат.

Отпърво царят не можал да познае сина си — сляп, парцалив, оцапан. Ала това кротко лице било също като неговото. А Мадави той познал веднага, макар че била облечена с прости дрехи, окъсани през дългия път.

Той се хвърлил и с разтреперани ръце притиснал сина си до своето сърце, като се разплакал.

Сетне ги разпитал какво се е случило. Когато му разказали всичко, обзел го лют гняв — като оня, който го обземал на младини.

— Кой злодеец — викнал той — е посмял да злоупотреби с царския печат, за да извърши това престъпление?

Кунала не казал нищо. Той не желаел да обвини царицата. Но Мадави напомнила на царя, че Сиди е държала един ден царския печат.

Асока тутакси разбрал всичко: кой друг би могъл да извърши това! Не тя ли бе искала упорито от него да лиши Кунала от престолонаследие заради сина й? И защо ще й бъде държавният печат, ако не е имала намерение да му направи зло? Нали тя го бе пратила в Таксокила?

Той заповядал да я повикат веднага.

Откак се научила от своя пратеник, че заповедта е изпълнена, Сиди не можела да заспи спокойно. Все й се присънвал Кунала — кървав, ослепен, че иде към нея и я заплашва. Тя се събуждала с писък. Освен това бояла се, че престъплението може да се открие всеки ден. Струвало й се, че и царят, и придворните, и слугите, па и народът — всички знаят ужасната тайна, която тя искала да скрие.

Като чула, че царят я вика, тя се разтреперала и побледняла. Едвам събрала сили да отиде до чертога, дето бил Асока. Пристъпвала като злодеец, осъден на смърт.

Като видяла ослепения княз, прилошало й. Тя паднала пред царския престол, покосена от мъка и разкаяние.

За Асока станало явно, че жена му е виновницата. Обезумял от гняв, той викнал, че преди да я накаже със смърт, ще заповяда на джелатите да извадят и нейните очи, за да разбере какви страдания е причинила на заварения си син. Но Кунала се намесил.

— Бъди милостив, татко! — замолил го той. — Прости й!

— Не! — викнал царят. — За такова страшно злодейство не може да има прошка.

Тогава князът рекъл:

— Слушайте да ви кажа! Тая жена не е толкова виновна, колкото ви се струва. Аз претърпях наказанието за един грях, който съм извършил някога, в един минал живот. Всички знаете на какво ни учат нашите свещени книги: човек се преражда много пъти на земята и някога неговата душа е живяла у животно. Аз дълго се питах защо се случи това с мене, но не можех да си отговоря. А тая нощ видях насън миналото си и се събудих весел. Затова пеех сутринта.