Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 61

— Пич? Сега да не би да съм дружката на изрода? Можем да излизаме и да играем футбол? Съжалявам, но си имам принципи. Никакви зъби и наметала. Връщай се на гробището.

— Достатъчно, Тревър! Ще те пребия още сега! — заплаших.

— Всичко е наред, Рейвън, — прекъсна ме Александър. — Нека да танцуваме.

— Беки, махни се от него! — изкрещях, непомръдвайки. — Беки, кажи нещо! Отговори ми най-после!

— Вече каза нещо — съобщи Тревър. — И то много. Интересно как хората в този град си развързват езиците, когато реколтата на баща им може да се запали от изпусната цигара — добави той, гледайки точно към мен.

Обърна се към Александър.

— Ще разбереш кои са клюкарите по-скоро от колкото очакваш!

Погледнах към Беки, която зяпаше мокасините си.

— Съжалявам, Рейвън. Опитвах се да те предупредя да не идваш днес.

— За какво говори тя? — попита Александър.

— Да тръгваме — отсякох.

— Говоря за вампири! — издекламира Тревър.

— Вампири! — въздъхна Александър.

— Млъквай, Тревър!

— Говоря за клюки!

— Какви клюки? — попита Александър. — Дойдох тук, за да съм с гаджето си.

— Гадже? — учуди се Тревър. — Значи е официално. Да не би да прекарате цяла вечност заедно?

— Тихо! — наредих му.

— Кажи му защо нахлу в къщата му! Кажи му какво видя!

— Махаме се от тук! — казах, започвайки да вървя. Но Александър не помръдна.

— Кажи му защо му се нахвърли — продължи Тревър.

— Не казвай друга дума, Тревър!

— Кажи му защо отиде на гробището!

— Казах да млъкваш!

— И защо припадна.

— Замълчи!

— И защо се гледаш в огледалото постоянно!

— За какво говори той? — настоя Александър.

— И му обясни за това — каза, показвайки му снимката на следите от ухапване.

Александър я взе и я разгледа.

— Какво е това?

— Тя те използва — добави Тревър. — Започнах слух, който се разпространи. Накарах всички в града да повярват, че си вампир. Забавното е, че твоята скъпа, сладка Рейвън повярва на слуховете повече от всеки друг!

— Млъквай! — изкрещях и хвърлих топящия си сладолед в лицето му.

Той се засмя, докато черешовата смес се стичаше по бузите му. Александър зяпаше снимката.

— Какво става? — попита господин Харис, тичайки към нас.

Александър ме погледна с невярващ и объркан поглед. Огледа се наоколо безпомощно докато тълпата чакаше реакцията му. След това ядосано хвана ръката ми и ме издърпа навън. Напуснахме снега и се озовахме на дъжда.

— Чакай! — изкрещя Беки, тичайки след нас.

— Какво става, Рейвън? — настоя Александър, игнорирайки я. — От къде знае, че си се промъкнала в къщата ми? От къде знае за гробището? От къде знае, че си припаднала? И какво е това? — попита, натиквайки снимката в ръцете ми.

— Александър, не разбираш.

— Никога не ми каза, защо се промъкна в къщата ми — каза.

Погледнах самотния му, дълбок, бездушен поглед. Невинността му. Чувството, че не принадлежи. Какво можех да му кажа? Не можех да излъжа. Затова не казах нищо, а просто го прегърнах колкото сила имах.

Снимката падна от ръката му. И той ме избута.

— Искам да го чуя от теб — настоя.

Сълзи започнаха да се стичат.

— Отидох там, да оспоря слуховете. Исках да сложа край! За да може да живеете в мир и спокойствие.