Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 61
Елън Шрайбер
— Пич? Сега да не би да съм дружката на изрода? Можем да излизаме и да играем футбол? Съжалявам, но си имам принципи. Никакви зъби и наметала. Връщай се на гробището.
— Достатъчно, Тревър! Ще те пребия още сега! — заплаших.
— Всичко е наред, Рейвън, — прекъсна ме Александър. — Нека да танцуваме.
— Беки, махни се от него! — изкрещях, непомръдвайки. — Беки, кажи нещо! Отговори ми най-после!
— Вече каза нещо — съобщи Тревър. — И то много. Интересно как хората в този град си развързват езиците, когато реколтата на баща им може да се запали от изпусната цигара — добави той, гледайки точно към мен.
Обърна се към Александър.
— Ще разбереш кои са клюкарите по-скоро от колкото очакваш!
Погледнах към Беки, която зяпаше мокасините си.
— Съжалявам, Рейвън. Опитвах се да те предупредя да не идваш днес.
— За какво говори тя? — попита Александър.
— Да тръгваме — отсякох.
— Говоря за вампири! — издекламира Тревър.
— Вампири! — въздъхна Александър.
— Млъквай, Тревър!
— Говоря за клюки!
— Какви клюки? — попита Александър. — Дойдох тук, за да съм с гаджето си.
— Гадже? — учуди се Тревър. — Значи е официално. Да не би да прекарате цяла вечност заедно?
— Тихо! — наредих му.
— Кажи му защо нахлу в къщата му! Кажи му какво видя!
— Махаме се от тук! — казах, започвайки да вървя. Но Александър не помръдна.
— Кажи му защо му се нахвърли — продължи Тревър.
— Не казвай друга дума, Тревър!
— Кажи му защо отиде на гробището!
— Казах да млъкваш!
— И защо припадна.
— Замълчи!
— И защо се гледаш в огледалото постоянно!
— За какво говори той? — настоя Александър.
— И му обясни за това — каза, показвайки му снимката на следите от ухапване.
Александър я взе и я разгледа.
— Какво е това?
— Тя те използва — добави Тревър. — Започнах слух, който се разпространи. Накарах всички в града да повярват, че си вампир. Забавното е, че твоята скъпа, сладка Рейвън повярва на слуховете повече от всеки друг!
— Млъквай! — изкрещях и хвърлих топящия си сладолед в лицето му.
Той се засмя, докато черешовата смес се стичаше по бузите му. Александър зяпаше снимката.
— Какво става? — попита господин Харис, тичайки към нас.
Александър ме погледна с невярващ и объркан поглед. Огледа се наоколо безпомощно докато тълпата чакаше реакцията му. След това ядосано хвана ръката ми и ме издърпа навън. Напуснахме снега и се озовахме на дъжда.
— Чакай! — изкрещя Беки, тичайки след нас.
— Какво става, Рейвън? — настоя Александър, игнорирайки я. — От къде знае, че си се промъкнала в къщата ми? От къде знае за гробището? От къде знае, че си припаднала? И какво е това? — попита, натиквайки снимката в ръцете ми.
— Александър, не разбираш.
— Никога не ми каза, защо се промъкна в къщата ми — каза.
Погледнах самотния му, дълбок, бездушен поглед. Невинността му. Чувството, че не принадлежи. Какво можех да му кажа? Не можех да излъжа. Затова не казах нищо, а просто го прегърнах колкото сила имах.
Снимката падна от ръката му. И той ме избута.
— Искам да го чуя от теб — настоя.
Сълзи започнаха да се стичат.
— Отидох там, да оспоря слуховете. Исках да сложа край! За да може да живеете в мир и спокойствие.