Читать «Вампирски целувки» онлайн - страница 3

Бяхме на площадката, стояхме до баскетболния кош, когато ощипах кожата на малката му слаба ръка толкова силно, че помислих, че кръв ще бликне оттам. Лицето му цялото почервеня. Стоях неподвижно и чаках. Тялото на Тревър затрепери от гняв и очите му се разшириха отмъстително, докато аз се усмихвах дяволито. И тогава той остави зъбните си отпечатъци върху очакващата ми ръка. Госпожа Пийвиш се намери принудена да го накаже до училищната стена, а аз щастливо затанцувах по площадката, чакайки да се трансформирам във вампир.

— Тази Рейвън е странно дете, — дочух госпожа Пийвиш да казва на другата учителка, докато минавах покрай ридаещия Тревър, който сега бе изпаднал в истерия срещу твърдата асфалтова настилка. Пратих му благодарствена въздушна целувка с ухапаната си ръка.

Носех се гордо с раната си, докато се люлеех на училищната люлка. Сега можех да летя, нали? Но имах нужда от нещо, което да ми даде начална скорост. Седалката се издигаше високо на нивото на оградата, но аз се целях към пухкавите облаци. Ръждясалата люлка се изкриви, когато скочих от нея. Мислех, че ще полетя през площадката — точно към слисания Тревър. Вместо това тупнах върху калната земя, причинявайки си много по-сериозни вреди от тази на ръката ми. Плачех повече заради факта, че не притежавах свръхестествени сили като героите по телевизията, отколкото заради пулсиращата от болка плът.

Госпожа Пийвиш ме остави до стената да почивам, а раната ми бе превързана с лед и сега сополивият Тревър можеше спокойно да си играе. Той ми изпрати подигравателни въздушни целувки и рече:

— Благодаря.

Изплезих му се и го нарекох с дума, която бях чула мафиотите в „Кръстникът“ да използват. Госпожа Пийвиш веднага ме прати вътре. Бях изпращана вътре доста често по време на детските ми почивни междучасия. Бях предопределена да си почивам от почивните междучасия.

Глава 2. Дулсвил

На знака в началото на града трябва да пише „Добре дошли в Дулсвил — по-голям е от пещера, но е достатъчно малък, за да Ви докара клаустрофобия!“

Население от 8 000 човека, всички от които си приличат, прогноза за времето, която е ужасна през цялата година — слънчево време — обградени от малки сладки къщички и разпростиращи се фермерски земи — това е Дулсвил. Товарният влак, който минава в 8:10 през града, отделя едната страна на железопътната линия от другата, царевичните полета от голф игрището, тракторите от голф количките. Мисля, че целият град е на обратно. Как може земя, на която растат царевица и пшеница, да струва по-малко от земя пълна с пясъчни дупки?

Стогодишната сграда на съда се намира на градския площад. Не съм си навлякла достатъчно проблеми, за да ме завлекат там — или поне все още. Бутици, пътнически агент, компютърен магазин, цветар и второкласно кино, в което местата са разположени около площада.

Иска ми се къщата ни да се намираше върху железопътните линии, на колела, и да ни изнесе от града, но ние сме от дясната страна близо до кънтри клуба. Дулсвил. Единственото вълнуващо място е изоставено имение, което някаква заточена баронеса построила на върха на Хълма Бенсън, където умряла в изолация.