Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 18

— Дори и стегнатият малък екип обикновено има излишни хора. Това, което се нарича принцип на руската тройка. От време на време, когато си помислят, че сме влезли в дирите им, те ни подхвърлят някого, от когото смятат, че могат да се лишат.

— Ще посмеят ли да го сторят? Не рискуват ли твърде много?

— Бих казал, че може да се изпълни по такъв начин, че избраният да не знае, че го жертват. Ще си помисли, че сам е попаднал в капана. Ще мълчи, защото ще знае, че е длъжен да мълчи. И така си е, разбира се. Те си играят с много пари и могат да си позволят да бъдат щедри. Докато той е в затвора, те ще поемат грижата за семейството му, ако има такова. Обикновено организират и бягства.

— Много стана — забеляза Комсток.

— Знаете ли — каза сър Роналд, — че не е много добре да предъвкваме наново размишленията си. Говорим все едно и също нещо.

Макнийл се засмя.

— Какво всъщност искате от нас, сър?

— Е… — сър Роналд се замисли за миг. — Съгласни сме по главните неща — каза той бавно. — Постигнахме съгласие по нашата политика или по това, което се мъчим да направим. Мисля, че ще бъде полезно да хвърлим поглед около някои дребни неща, които нямат голямо значение, които са само част от обичайния ход. Трудно е да ви обясня какво имам предвид, но работата със случая Кълвер миналата година ми хареса. Мастиленото петно, помните ли? Мастиленото петно около миша дупка. Защо, по дяволите, човек ще изсипва мастило в миша дупка? Не изглеждаше важно. Трудно беше да се намери отговорът. Но когато потърсихме то водеше нанякъде. Това в общи линии имам предвид. Особените неща. Не се смущавайте да кажете, ако забележите нещо особено, нещо, което ви шокира. Може да е дребно, но дразнещо, тъй като не съвпада. Виждам, че Татко кимва с глава.

— Напълно съм съгласен с вас — каза главният инспектор Дейви. — Хайде, момчета, опитайте се да намерите нещо. Дори ако е само човек със смешна шапка.

Не се получи отговор веднага. Всеки гледаше малко неуверено и колебливо.

— Хайде! — заяви Таткото. — Аз пръв ще започна. Наистина, това е само една смешна история, но трябва да вземем от нея това, което си заслужава. Грабежите в Лондонската банка и в Метрополитен банк. Помните ли клона Кармъли Стрийт? Цял списък от номера на коли, цветове и марки. Апелирахме към хората да дойдат и те се отзоваха. И как се отзоваха? Около сто и петдесет забъркващи информации. Накрая се оказаха седем коли виждани наблизо, всяка от които можеше да бъде свързана с грабежа.

— Да — потвърди сър Роналд. — Продължавай.

— Имаше една или две, които не можахме да открием. Изглеждаше, че номерата им са сменени. Нищо нередно, често се случва. Накрая повечето бяха открити. Ще ви припомня само един случай. Черна кола Морис Оксфорд, номер СМГ 256, докладвана от един офицер, който каза, че била карана от съдията Лъдгроув.

Той се огледа. Слушаха го, но без видим интерес. Продължи:

— Зная. Погрешно, както винаги. Съдията Лъдгроув е доста забележителен старик, грозен като дявола. Е, не е бил съдията Лъдгроув, защото точно по това време той е бил в съда. Той има Морис Оксфорд, обаче номерът му не е СМГ 256. — Таткото се огледа. — Добре, добре. Тук има нещо, ще кажете вие. Знаете ли какъв е номерът й? СМГ 265. Доста близко, а? Точно грешката, която би направил човек, когато се опитва да запомни номера на някоя кола.