Читать «В хотел Бъртрам» онлайн - страница 15

— Да. Преди две години беше световен шампион. Миналата година катастрофира тежко. Беше си изпотрошил костите. Но мисля, че отново кара. — Тя повдигна глава и се ослуша. — И сега кара състезателна кола.

Ревът на машината нахлу от улицата в хотел Бъртрам. Полковник Лъском си помисли, че Ладислав Малиновски е един от героите на Елвира.

Е, реши той, по-добре този, отколкото някой естраден певец или от дългокосите Битълси или както там ги наричаха. Лъском беше старомоден по отношение на младите мъже.

Въртящата се врата отново се отвори и полковник Лъском и Елвира погледнаха към нея с очакване, но хотел Бъртрам отново се бе върнал към нормалното си състояние. Влезе белокос възрастен свещеник. Той спря за миг, като се огледа с леко смутен вид, сякаш не можеше да разбере къде се намира и защо е дошъл тук. Това не беше нещо ново за служителя на църквата Пенифадър. Случваше му се във влака, когато не можеше да си спомни откъде е дошъл, нито къде отива или защо. Случваше му се, когато вървеше по улицата или когато откриеше, че се намира на заседанието на някой комитет. Беше му се случило и преди малко на амвона на катедралата, където се чудеше дали е свършил проповедта или трябва да я започне.

— Мисля, че познавам това старче — заяви Лъском, като се вглеждаше в него. — Кой ли беше? Много често отсяда тук. Ейбъркомби? Архидякон Ейбъркомби… Не, не е Ейбъркомби, макар доста да прилича на него.

Елвира погледна към свещеник Пенифадър без интерес. В сравнение със състезателя, в него нямаше нищо привлекателно. Тя не се интересуваше от нищо свързано с църквата, въпреки че по време на престоя си в Италия се възхищаваше на кардиналите, които според нея бяха много живописни.

Лицето на Пенифадър се проясни и той кимна одобрително. Беше разбрал къде се намира. Разбира се, в хотел Бъртрам, където щеше да прекара нощта, преди да замине… ха, а къде ли щеше да заминава? Чадминстър? Не, не, току-що се беше върнал от Чадминстър. Отиваше… разбира се… на конгрес в Люцерн. Пристъпи към рецепцията, топло посрещнат от мис Гориндж.

— Радвам се да ви видя, отец Пенифадър. Колко добре изглеждате!

— Благодаря, благодаря… Миналата седмица бях страшно настинал, но вече ми мина. Имате ли стая за мен? Дали ви писах?

Мис Гориндж кимна утвърдително.

— О, да, отче Пенифадър. Получихме писмото ви. Запазихме ви номер 19, стаята, в която бяхте миналия път.

— Благодаря… благодаря… Да видя… да… Ще я взема за четири дни. Всъщност отивам в Люцерн и ще остана там една нощ, но моля ви, запазете ми стаята. Ще оставя тук повечето от багажа си и ще взема в Швейцария само една малка чанта. Няма да ви създам никакви затруднения, надявам се?

Мис Гориндж кимна утвърдително.

— Всичко ще бъде наред. Вие сте обяснили ясно в писмото си.

Други хора вероятно не биха употребили думата „ясно“. „Подробно“ би било по-добре.

След като всичките му безпокойства изчезнаха, отец Пенифадър въздъхна облекчено и беше отведен с багажа си в стая номер 19.

В стая номер 28 мисис Карпентър бе свалила виолетовата корона от главата си и грижливо наместваше нощницата върху възглавницата на леглото си. Когато Елвира влезе, тя я погледна.