Читать «В схватка с Морфей» онлайн - страница 2

Две секунди по-късно вече го правеше. Мигновено го разтърсих за рамото.

— Виж какво, Том — рекох строго, — тази няма да я бъде. Големият доктор каза, че трябва да си буден още поне час. Отвори си зъркелите! Не си съвсем вън от опасност, да знаеш. Събуди се!

Том Хопкинс тежеше цели деветдесет килограма. Той ме удостои с поредна сънлива усмивка и отново заспа, този път още по-дълбоко. Трябваше да го раздвижа, но със същия успех бих могъл да се опитам да накарам Иглата на Клеопатра да затанцува с мен валс из стаята. Дишането на Том стана хрипливо, а при свръхдоза морфин това вещае опасност.

Тогава започнах да мисля напрегнато. Не бях в състояние да повдигна тялото му, а трябваше да се помъча да възбудя съзнанието му. Да го ядосам, хрумна ми внезапно. Добре, помислих си, но как? Той нямаше слабо място. Милият! Беше самата доброта — галантен джентълмен, изискан, естествен и чист като утринна роса. По произход бе някъде от Юга, където хората все още притежават идеали и морален кодекс. Ню Йорк го бе омагьосал, но не бе успял да го развали напълно. Том хранеше старомодно кавалерско уважение към жените… Еврика!… Ето какво ми трябваше! Скалъпих историята за минута-две. Изкисках се наум при мисълта, че на стария Том Хопкинс ще му се сервира нещо подобно. После го сграбчих за рамото и продължих да го разтърсвам, докато ушите му клюмнаха. Той лениво отвори очи. Аз надянах маската на презрението и забучих пръст на няколко сантиметра от носа му.

— Чуй ме добре, Хопкинс — заявих с ясен и нетърпящ възражение тон, — ние с теб сме добри приятели, но държа да проумееш, че занапред вратите ми са затворени за всеки, който притежава твоята наглост да се държи като пълен негодник.

Том ме погледна без проява на какъвто и да било интерес.

— Какво става, Били? — попита той успокоително. — Къде те стиска чепикът?

— На твое място — продължих аз, — което, слава Богу, не ми се налага да заема, мисля, че бих се страхувал да затворя очи. Какво ще кажеш за онова момиче, което остави да те чака сред самотните борове там на юг… Момичето, което ти забрави, откакто наследи проклетите си пари? О, зная много добре за какво говоря. Докато беше само един беден студент по медицина, тя ти подхождаше. Но сега, след като си станал милионер, вече е друго. Питам се какво ли си мисли тя за изпълненията на онзи тип мъже, които е била научена да боготвори — джентълмените от Юга? Съжалявам, Хопкинс, че съм принуден да говоря за тези неща, но ти прикри всичко така добре и изигра ролята си просто безупречно! Можех да се закълна, че не си способен да се принизиш дотам и да прибегнеш до такива недостойни номера!

Горкият Том. Едва успявах да се сдържа да не прихна открито, като го гледах как отчаяно се бори с въздействието на опиата. Беше явно ядосан и аз не го обвинявах. Том притежаваше типичния южняшки темперамент. Сега лежеше с широко отворени очи, които на моменти проблясваха гневно. Но морфинът все още замъгляваше съзнанието му и сковаваше езика му.

— Ввърви по ддяволите! Ще те ррразмажа!

Опита да се надигне. Въпреки размерите си, в този момент бе съвсем изнемощял. Бутнах го назад. Той се отпусна обратно на кушетката, а очите му засвяткаха като на лъв в капан.