Читать «В схватка с Морфей» онлайн
О. Хенри
О. Хенри
В схватка с Морфей
Така и не разбрах съвсем как Том Хопкинс можа да допусне тази груба грешка, тъй като преди да наследи леля си, вече бе изкарал цял семестър в медицински колеж и го смятаха за силен по терапевтика.
Същата вечер двамата се обаждахме по телефона и после Том се отби горе при мен да изпушим по една лула и да побъбрим преди да продължи към собствения си луксозен апартамент. За момент бях отишъл в другата стая, когато чух как Том жизнерадостно обяви:
— Ох, Били, ще си взема около четири грана хинин, ако нямаш нищо против… Чувствам се отмалял и нещо ме тресе. Май настивам.
— Добре — извиках аз в отговор. — Шишето е на втория рафт. Глътни хинина с една лъжица от оня евкалиптов еликсир. Той убива горчивината.
След като се върнах, двамата седнахме до камината и запалихме лули. Десетина минути по-късно Том потъна в сладостна омая.
Незабавно отидох при шкафа с лекарствата и погледнах.
— Ах, ти, селяк такъв! — изръмжах. — Виж какво правят парите с ума на човек!
Шишенцето с морфина си стоеше там с махната запушалка, точно както го бе оставил Том.
Веднага измъкнах един друг начинаещ доктор по медицина, който се помещаваше на горния етаж, и го пратих да доведе възрастния доктор Гейлс, който живееше през две преки. Том Хопкинс имаше твърде много пари, за да бъде оставен само на грижите на някакви си младоци — лекари по обща медицина, които тепърва щяха да правят кариера и да гонят специалност.
Когато Гейлс пристигна, подложихме Том на толкова скъп курс на лечение, колкото позволяваха ресурсите на професията. След по-драстичните лекове започнахме да му даваме през кратък интервал цитрат на кофеина, както и силно кафе и непрекъснато го разхождахме напред-назад между стените. Старият Гейлс го пощипваше и пошляпваше, заработвайки усърдно големия чек, който вече съзираше в далечината. Начеващият доктор по медицина от горния етаж удостои Том с един сърдечен разбуждащ ритник и после ми се извини.
— Не можах да устоя — обясни той, — досега никога не бях ритал милионер. Може да не ми се удаде друга възможност.
— Вижте — заяви д-р Гайлс след два-три часа, — ще го бъде. Само че го дръжте буден още час. Ще го постигнете, като му говорите и от време на време го разтърсвате. Когато пулсът и дишането му се нормализират, вече може да заспи. Сега го поверявам на грижите ви.
Останах сам с Том, когото бяхме сложили на една кушетка. Той лежеше там съвсем неподвижен, а очите му бяха полузатворени. Започнах да се трудя, за да го задържа буден.
— Виж, старче — рекох, — беше на косъм, но ние успяхме да те измъкнем. Докато ходеше на лекции, Том, случайно някой преподавател не спомена ли, че „м-о-р-ф-и-н“ никога не се пише „х-и-н-и-н“, особено при четиригранова дозировка? Въпреки това, не смятам да ти го натяквам преди да си се вдигнал на крака. Все пак трябвало е да станеш аптекар, Том, бива те страхотно да изпълняваш рецепти.
Том ме изгледа с немощна и глуповата усмивка.
— Б’ли — измърмори, — чувст’м се кат’ кол’бри, летящо сред без’рой скъпи рози. Не се заяждай с мен. Сега ще поспя.