Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 96

Знаех си, че съм оставил екрана твърде дълго включен!

Закрачих напред-назад. Мудур Зенгин щеше да е бесен заради всичките пристигащи сметки. Депозитът ми сигурно отива на вятъра.

О, имаше един куп причини, поради които трябваше да се справя с това!

Капанът, който бях заложил, ТРЯБВАШЕ да свърши идеална работа!

Глава пета

Тъй като беше късно, те останаха във фермата за през нощта, като помогнаха на момчето да се установи.

Медисън беше получил първата страница:

ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ СЕ ПРЕОБРАЗЯВА

ПРИСЪЕДИНЯВА СЕ КЪМ ЛИГАТА НА ЧИСТОТАТА КЪМ УАСП

„Никакви престъпление повече — изненадващо заяви обявеният извън закона, прословут Уистър при слизането си от самолета с белезници на ръцете в Трентън, Ню Джърси (виж снимките на стр. 8).

Докато се укривах, каза той, бях образец на добродетелта. Осъзнах, че престъпленията не си струват. И когато в самолета към мен се приближи служител на Лигата за чистота при УАСП, незабавно дадох обет да се въздържам от спиртни напитки.

Съдиите както в Канзас, така и в Ню Джърси си отдъхнаха с облекчение. Съдията Хангър от Върховния съд заяви:

«Когато някой, обявен извън закона като Уистър, може да се изправи чист и благороден и да даде такава клетва, има нова надежда за американската младеж».

Уистър, единственият човек през последните четири века, който открадна американски град…“

Не бях съвсем сигурен в каква посока щеше да продължи всичко това. Но вече познавах Медисън. Той беше по следите на нещо горещо.

Бдително следях екраните, като се надявах, че Хелър или Крек ще вземат някой вестник, или пък че някой ще им насочи вниманието.

Те заминаха същата сутрин към Емпайър Стейт Билдинг в ролс-ройса „Силвър Спирит“.

Сериозният английски шофьор любезно отвори вратата и каза с култивиран акцент, че ще изпрати багажа им горе.

Хелър и Крек се качиха и тръгнаха по коридорите. Той отвори вратата, на която имаше малък реактивен самолет и за секунда си помислих, че някой ги е очаквал в засада и сега ги напада.

При всичките особени, пронизителни звуци!

Беше котаракът!

Той скочи с писък в ръцете на Хелър, махна се оттам, скочи в ръцете на Крек, а после полетя към средата на стаята и започна да тича в кръг, като през цялото време надаваше диви звуци! Каква гюрултия! Изминаха няколко минути, преди най-накрая да даде на Крек да го хване и погали. Какво необичайно поведение за котка: толкова са надменни и презрителни. Възможно ли е да са му липсвали?

Но аз нямах време да разсъждавам върху това. Появи се и Изи!

Без никакво въведение, нито здрасти, Изи извика:

— Дали нямам новини за вас! — Той размахваше някакви юридически документи като знаме. — Седнете. Няма да го понесете, ако сте прави.

Те седнаха, той застана със скок пред тях.