Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 68

Одеялото, с които покривах екраните, беше паднало на пода. Опитвах се да го размотая.

Торпедо скочи като вампир от леглото и отвори вратата.

Там стоеше едно ченге! Беше с черна пластмасова жилетка и бяла каска за мотоциклет. Взря се в Торпедо.

— Черният форд отпред ваш ли е? Неговият номер е регистриран за тази стая. Оставили сте го паркиран на тревната ивица до шосето. Това е нарушение! Преместете го, преди да съм ви връчил квитанция за глоба!

Той се обърна с гръб към Торпедо, за да покаже нарушението и пристъпи към перилата на терасата. Това се оказа фатално.

Преди да успея да помръдна или да извикам, дори да бях поискал, Торпедо задейства!

Наемният убиец измъкна нож от колана си!

Лявата му ръка посегна напред и обви гърлото на ченгето, за да задуши всякакъв вик.

Навря ножа до дръжката в гърба на ченгето!

Завлече го обратно в стаята. Пусна го. Затвори вратата.

Ченгето пририта един-два пъти и издъхна. Ножът трябва да беше разрязал сърцето му на две изотзад.

Торпедо обърна тялото по корем и пред ужасения ми взор разкопча колана си и започна да смъква панталона си.

— Не, не! — изкрещях аз.

Ръката на Торпедо се плъзна към кобура на мъртвото ченге и аз изведнъж се изправих пред зареден пистолет.

— Само се опитай да ме спреш! — изръмжа Торпедо.

Гледах с ужас какво прави. И изведнъж идиотщината на действията му ми дойде на помощ.

— „Бибипан“ глупак такъв! — изкрещях му аз. — Мишената ти е точно на юг оттук. В ръцете ти е! Застреляй я и го направи на нея! Махай се оттук! Ще пристигне в болницата „Алтапрайс“ в Реднек, Вирджиния само след час-два! Тръгвай!

— Трябва да изпробвам това — изръмжа той задъхано.

Довърши си заниманието.

Очаквах да чуя викове или сирени отвън.

— О, дали на оня психолог в затвора ще му се хареса това? — изкикоти се Торпедо. — Да „бибипаш“ ченге! С гонореята и всичко останало!

— Махай се оттук! — изкрещях му.

Той стана, като се хилеше вампирски.

— Това само събуди апетита ми. Сега вече мога да тръгна след истинска плячка!

Грабна куфарчето с пушката и мунициите.

Хукна навън.

След момент го чух да пали форда. Торпедо беше на път.

Погледнах мъртвото ченге на пода. Не исках да докосвам заразеното вече тяло.

Парализирах се от мисълта, че ще ме хванат тук с трупа. Открехнах вратата. На паркинга нямаше никого. Мотоциклетът на мъртвото ченге стоеше там.

Внимателно изтеглих трупа навън. Прикрит зад парапета и пълзящите по него растения, го завлякох няколко стъпала надолу и го пуснах. Вдигнах панталона му. Оставих ножа в гърба му.

Внимателно проверих дали няма кървава следа, изтривайки няколкото петна, които открих. Въведох ред в стаята.

Мъртвото ченге, което лежеше навън с невиждащите си очи, сякаш ме накара да обезумея.

Не разполагах с транспорт. Не можех да карам онзи мотоциклет. Нямаше как да си зарежа багажа.

Бибипка му! Да ти се случи такова нещо по средата на убийство!

Вдъхновение! Отидох до мотоциклета и взех радиото му. Обадих се на диспечера.

— Говори Инксуич. Агент от ФБР. Някой май е убил моторизираното ви ченге. По-добре елате да го приберете. Обаждам се от мотела „Маки“.