Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 58

— Гаражът „Джифи-Спифи“? — попита Бум-Бум. — Мога ли да говоря с Майк Мутационе… Здрасти, Майк. Бум-Бум на телефона. Слушай, Майк, нали знаеш онова старо такси?… Да. Паркирано е в храстите тук в индианската провинция — той му даде точното местонахождение и каза, че ключовете са „на обичайното място“. После се обърна към графинята: — Това такси вече не принадлежи на фамилията. Иска да знае кой ще плати за превоза.

Графинята пъхна ръка в чантичката си и му подаде кредитната ми карта от „Скуийза“. Опа, помислих си. Да се превози с кораб едно такси около трийсет мили надолу до Нюарк няма да е толкова скъпо. Трябваше да помня, че половин милион ще бъде конфискуван, ако Крек надхвърлеше стойността на кредитната карта.

— Тук имам валидна кредитна карта — каза Бум-Бум в слушалката. И даде на Майк номера и името. — Окей, радвам се, че това ще се нареди. Още нещо, Майк. Таксито получи няколко вдлъбнатини напоследък, та докато е при теб, можеш да го пооправиш.

— Кажи му — намеси се Крек, — че трябва да го пооправи така, че да може да лети.

— Да, Майк — каза Бум-Бум. — Дамата иска и да го вдигнеш. Така че му постави нов двигател… Да, можеш да го преправиш цялото. Нова кожа на седалките. Ти знаеш… Страхотно. Има и още нещо, Майк. Опитвам се да карам нещо, което е пораснал, разширен автобус на „Грейхаунд“, та сега е двуетажна сухопътна яхта. Искам да ми наемеш някой пенсиониран шофьор от „Грейхаунд“… Добре. Освен това една възрастна жена да готви и още една да го почиства… Добре… Да, на всяка цена изпрати някой учтив стар механик, който може да поддържа машинарията в действие… Разбира се, готвачката може да донесе тонове храна и алкохол… Да, това е добре… Да, нови униформи. Би било чудесно… Разбирам какво имаш предвид, Майк. Втора, по-малка къща на колела и един шофьор за екипа. Добре, ей, голям късмет, че имаш при себе си един. Какво ще кажеш за това? Само петдесет бона! Добре, чудесно, изпрати екипажа в онази… Да, временно сме паркирали в парка „Кингсланд Пойнт“… Лесно е да се забележи, голямо е колкото къща… Да, ние ще чакаме тук екипажа… О, да, разбира се, Майк. Прехвърли всичко на кредитната карта от „Скуийза“ — надниците, втората къща на колела, всичкото… Чао засега.

Бях почти припаднал! Току-що беше навъртял сметка за около осемдесет хиляди долара! С всички други покупки на Крек, Мудур Зенгин можеше да закъса за пари и да ми вземе сертификата за депозит от половин милион!

Бум-Бум върна кредитната карта на графиня Крек.

— Какво каза Джетеро? — продължи да му досажда тя.

— Да съм сигурен, че ви е удобно и че сте в безопасност — отвърна Бум-Бум. — И аз се сетих, че пролетта дойде и ако имаме екипаж, бихте могли да прекарате тия четири дни в разходки из полята, докато се шляем на юг, да берете диви цветя и да се наслаждавате на гледките. Провинцията е красива по това време на годината. Ще ви хареса на открито.

Всичките ми тревога се изпариха. Бум-Бум неволно я беше нагласил като най-удобния прицел на света!

— Става ужасно тъмно — каза графиня Крек. — Тази машина няма ли светлинни плочи?