Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 157

Хелър го натисна.

Морският скиф направи вираж!

Той отново го натисна и загледа пръските, направени от ревящото плавателно средство.

Морският скиф направи вираж на другата страна!

Радиоуправляемо устройство! „Бибипка“ му! Беше свързал автопилота с радиосистемата на катера в момента, в който си бях обърнал гърба. Той държеше нещо като спусък в ръката си!

Морският скиф се приближаваше все повече към моста, вече много бързо. Направи зигзаг.

ТРАКАЩ ВЗРИВ ОТ КАРТЕЧЕН ОГЪН!

— Така си и помислих — измърмори Хелър.

Той натисна управляващото устройство. Морският скиф направи вираж при един остър завой.

Вече стреляха пушки!

Един рикоширал куршум полетя над водата към Хелър и мина със смъртоносно свистене покрай главата му.

Морският скиф тръгна надясно.

— Съжалявам — каза Хелър. — Ти беше добра лодка.

Морският скиф отново се обърна. Мина под моста и полетя към близкия вход на пристанището за яхти.

Остро отсечено чукане от картечници над рева на моторите.

Разбиване на ударено предно стъкло!

Многократно смъртоносно свистене на рикошети!

Още по-голям взрив от огън!

Като продължаваше да се носи по вълните между доковете на пристанището за яхти, морският скиф сякаш се заклати. После продължи да цепи водата!

Искри от пламък!

Синьо-бяло проблясване от експлодиращ бензин!

Вероятно всичките резервоари с допълнително гориво бяха избухнали наведнъж!

БУУУМ!

Останките от летящата моторна лодка се удариха в края на един пристан!

ТРЯЯЯЯС!

Дърво и парчета метал полетяха в раздрания от пламъци въздух!

Нещо като тяло се видя за секунда, а след това изчезна!

Пламтящи парчета от остатъци се разпръскваха навсякъде и съскаха при допира с водата.

Краят на дока гореше и осветяваше пространството.

Един прожектор заблестя и претърси водата.

Хелър се гмурна.

Веднага грабнах телефона. Поисках да говоря с началника на пристанището. Трябваше да почакам. Той се обади.

— Изпуснахте го! — изкрещях в слушалката. — Той избяга откъм задната част на лодката още преди да стреляте!

— Глупости — отвърна началникът на пристанището. — Някой управляваше лодката и се опитваше да ни избяга.

— Той имаше радиоуправляващо устройство! — изкрещях аз. — Все още е в пристанището.

— Сигурен съм, че е така — отвърна началникът на пристанището. — На парченца. Видях го с очите си как лети във въздуха и експлодира там!

— Това беше кукла!

— Мога да разпозная един жив човек от мъртвия! — каза началникът на пристанището. — Хванахме го! Абе вие, агентите от ФБР, да не би да искате да получите почестите?

— Не, не! Почестите са винаги за вас! Но чуйте ме какво ви казвам! Той все още е жив. Ще продължи да прави опити. Претърсете онова пристанище и ако го намерите, убийте го! Това е заповед на ФБР!

— Добре — отвърна той и затвори.

Беснеех. Как е могъл да знае Хелър? После си спомних, че беше прочел съобщението, изпратено от капитан Грампър от Бреговата охрана и може да е заподозрян, че съобщението е отишло до всички точки.

„Бибипка“ му на Хелър! На него и на кутията му бира!

Глава трета

Изтощено се взирах, за да разбера какво ще се случи по-нататък.