Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 131

— Трябва непременно да уточните в заповедта жената да бъде изпратена в „Белвю“ също маскирана. Знае се, че лицето й превръща мъжете в камък!

— Така и ще направя! — каза Амбо. — Голямо облекчение е да знам, че съдът и полицията винаги си вършат работата. Тоя Уистър и тая Крекъл трябва да бъдат затворени!

— В „Белвю“ — повторих аз.

— О, няма никакъв проблем за това. Всеки гражданин може да бъде взет и изпратен в „Белвю“ при съществуващите закони. Ще осигуря предварително да бъде сложен в заповедта лекарски подпис за изпращане в лудница.

Изведнъж ми се появи едно опасение. Ами ако ги изпратеха в „Белвю“ и въпреки всичките предпазни мерки Кроуб все пак ги разпознаеше? Това щеше да развали целия заговор. Не беше ли достатъчна и обикновената психиатрия? Тя щеше да ги извади от строя завинаги.

— Уточнете в заповедта — казах аз, — че на доктор Фийтъс П. Кроуб, главен психиатър там, му е категорично забранено да ги преглежда. Накарайте някой друг психиатър да подпише заповедта. В края на краищата става въпрос само за нещо рутинно и законно.

— Както кажете — съгласи се Амбо. — Просто една рутинна заповед. Боже мой, мистър Смит, чудесно е, че ни помагате. Вие разсъждавате точно като адвокат, с приятни заобикалки. Много подпомагате този случай.

Той затвори телефона.

Разцъфнах от комплимента. Колко не приличаше той на подигравките на Медисън. Геният ми беше оценен.

Облегнах се назад и се почувствах наистина страхотно. Изведнъж започнах да се кикотя. Даже ако Кроуб ги забележеше, нямаше да ги разпознае. Той не знаеше имената Уистър и Крекъл. Вероятно щяха да ги заведат там дрогирани, да ги сложат в апарати за електрошок и да съсипят останалата част от живота им. Обикновената психиатрия беше съвсем достатъчна за тях.

Съдилищата, законът и психиатрията бяха безценен екип. Защо си бях направил труда да наемам убиец, когато те изцяло бяха на моите разпореждания?

Как можех да пропусна? Ако не хванеха Хелър веднага, той можеше да намери Крек, а ако това станеше, той сигурно веднага щеше да я доведе в тресавището, което бяха направили адвокатите, за да станат богати. Беше бездънна яма, която щеше да ги погълне и двамата! Със злорада усмивка! Да бъде благословена връзката между земното право и психиатрия! Можеше да е съвсем шантава, но, слава Богу, вършеше работа на елита на власт!

Глава трета

Когато насочих вниманието си към Хелър, той стоеше на брега и гледаше парадно шествие на кораби, които пътуваха към морето. Водата пред него беше обагрена в синьо от изпъстреното с облаци небе, почти лишено от смог. Беше ясна сутрин през един пролетен ден. Вятър нямаше; когато той погледна надясно, тревата беше свежа и зелена. После погледът му се прехвърли върху един паметник.

Батъри! Хелър стоеше недалеч от статуята на откривателя на Манхатън Верацано, който както пишеше на табелата, се приземил през 1524 година в близост до тази точка, най-южното крайче на острова.