Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 13

— Хората ще започнат да пристигат всеки момент — изфуча тя, изхвърчайки от работните си дрехи, след което се вмъкна в една официална рокля. — Слагай един смокинг или каквото и да било, и ми помогни да събера амбалажа от пода.

В очакване на пролетта и лятото, без съмнение, старият евреин от магазина за дрехи ме беше снабдил с бял смокинг и черен панталон. Не знаех обаче как да завържа папийонката си и мис Пинч почти ме удуши, докато ми я слагаше. Тогава Кенди забеляза, че бях с войнишки ботуши, свалиха ми ги и напъхаха краката ми в официални лачени обувки от естествена кожа тъкмо когато входният звънец оповести идването на първите гости.

Огледах апартамента и бях изненадан колко големи бяха стаите всъщност. След като уредите за измъчване бяха изнесени и холът се съедини по-добре с останалите помещения, предната стая доста заприлича на салон. Задната, която ми бяха обещали, за да работя, беше почти също толкова голяма. Сега нямаше голямо стъклено разширение, което гледаше към някаква градина. Всичко тази вечер, включително и новопосятата градина, беше окъпано в светлина. Панделки падаха на фестони от таваните, временно пригодените маси пъшкаха под пенообразни сладкиши и бутилки, готови да избликнат. Някакво класическо парче със заглавие „Повелите на пролетта“ изпълваше пространството с музика. Доста впечатляващо. Трябва да се беше получило от множеството празни малки квитанции, които бях разписвал.

Помислих си, че може да срещна хора като шефа на охраната или някои приятелчета от „Октопус Ойл“. Но на вратата се звънеше ли, звънеше и влизаха двойка след двойка, които в първия момент ме заблуждаваха с нахлупените шапки и мъжки палта, и ми се струваше, че ще видя някой познат мъж. Всички двойки обаче бяха от лесбийки. Някои от „мъжете“ дори носеха смокинги. Опитваха се да ме поздравяват сърдечно с басови гласове. Трясваха ме по рамото и ме наричаха „старче“. Но не можеха да ме излъжат. Басовите гласове внезапно се превръщаха в сопранови, а ударите по рамото по всяка вероятност имаха за цел да ме отдалечат от „съпругите“ им.

Не бях виждал никое парти да се развихри така бързо. Бутилките избликваха и бълбукаха, сладкишът скоро се стопи, а музиката едва беше започнала за трети път.

Внезапно мис Пинч се измъкна от една групичка и ми каза приглушено:

— Инксуич, имам ужасно главоболие. Това тук ще свърши след няколко минути. От теб не се изисква да им казваш довиждане. Вземи тия пет долара и тичай до денонощната дрогерия за един флакон аспирин. Всички ще са си тръгнали докато се върнеш, така че влез тихо, защото се чувствам много зле и искам да си легна веднага, а светлината ми пречи.

Денонощната дрогерия беше през пет пресечки. Вървях със спокоен ход. След една чаша шампанско и аз имах главоболие. Пролетната нощ освежаваше лицето ми. Взех аспирина, а след това изпих един Бромо-Зелцер на бара. Запътих се към къщи.