Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 10

— Сигурен съм, че е така — отвърна Раца. — Тъкмо затова исках да те видя. Кредит. Кога ще платиш? — Размахваше някаква квитанция. — Миналата есен нае двама снайперисти. И двамата ги убиха. А ти дори не се появи от благоприличие да платиш компенсацията. Тази квитанция — и той я размаха с италиански жест за насочване на вниманието, — е предмет на повече юридическа кореспонденция от всичко останало на бюрото ми! Адвокат след адвокат, фирма след фирма за събиране на сметки. Писма, писма, писма! До гуша ми дойде от тях! Един съветник може да върши много повече от това да се занимава с неоправени счетоводни сметки.

Започвах да се чувствам неловко. Трябваше да е някаква астрономическа сметка.

Той, съвсем по италиански, продължаваше:

— Знаеш правилата. Ликвидирай или ще бъдеш ликвидиран. Така че кога имаш намерение да вземеш тази „бибипана“ сметка от моя „бибипан“ поднос?

— Какво не е наред с нея?

Той повтори като ехо думите ми няколко пъти.

— „Суиндъл и Крауч“ няма да я платят, защото нямат съответната разписка. Федералното правителство няма да я плата, защото ти не си я подписал. „Октопус Ойл“ няма да я плати, защото третият помощник на вицепрезидента не е парафирал заявката. Писма, писма, писма! Потоци писма! А ти къде си? Не можем да те открием. Офейка от хотела си…

— Почакайте — казах аз. — Не съм бил в никакъв хотел.

— Каквато й да е историята ти, Инксуич, заради теб всички „бибипани“ компютри в организацията така се побъркаха, че се изръсихме цяло състояние за бушони.

— На каква стойност е тази сметка? — попитах.

— Две хиляди долара отвърна Раца Лузеини. — Не е до парите. Става въпрос за бъркотията в организацията. Трябваше да ги платим, само за да поставим в ред компютрите. Вече така са се побъркали по цялата тая работа, че издават само безсмислени звуци. Тъкмо вчера се опитвахме да изчислим стойността на наемните убийци за ЦРУ, обаче всичко, което излезе на принтера, беше цената на Кейп Канаверал. Плати я тая „бибипана“ сметка!

Мога да съм много хитър в тия неща. Казах:

— Добре, г-н съветник, ето какво ще направя. Ще платя тая сметка, но ми дайте още един наемен убиец.

Той се замисли. Сицилианците много бързо схващат у кого са козовете.

— Кога? — попита той.

— Само след 2–3 дни. Трябва преди това да свърша някои неща.

Очите му на влечуго бяха силно присвити.

— Добре — каза. — Ще задържа за малко цялата тая работа.

Излязох, без на практики да усещам земята под краката си. Не бях вътре с десет, а само с две хиляди.

Трябваха ми само две хиляди и една графиня Крек щеше да бъде мъртва!

Глава трета

Същата нощ получих предзнаменование за успех. Оставах, както мис Пинч и Кенди ми казаха категорично, в кучешката колиба по време на цялата работа с бълхите. Жените стават толкова придирчиви за най-малките дреболии.

Работиха цялата вечер, за да подредят нещата за „отварянето на дома“, както изведнъж започнаха да го наричат. Подочух, че то щеше да се състои следващата вечер.

Гледах да не им се мотая в краката и се опитвах да измисля как да получа две хиляди долара. Не ми бяха дали пари за предишния ден, а и се съмнявах, че ще ми платят за днес или за следващия ден. Работиха до пълно изтощение, а аз бях изпратен в задната стая за през нощта. Нямаше никакъв шанс да натрупам сметка и да си спечеля парите.