Читать «В памет на Джудит Кортрайт» онлайн - страница 3

На минаване през града Джудит няколко пъти се опита да заговори Мърл, но в нейно присъствие, очевидно смутен и стеснителен, той отвръщаше само с нервно кимване или поклащане на глава.

Най-сетне, когато стигнаха къщата, където живееше Джудит, Мърл спря колата и с рязка и неочаквана храброст я изпревари и преди да си е отворила вратата, хвана ръцете й. Стаила дъх, Джудит изненадано се обърна.

— Мис Кортрайт… — развълнувано почна Мърл и гласът му заигра. — Мис Кортрайт…

Цялото му лице пламна и тя усети неудържимото треперене на ръцете му.

— Какво има, Мърл? — колкото може по-спокойно попита Джудит. Няколко пъти бе забелязвала срамежливия му поглед в училище и кой знае как долавяше, че докато е на двора с дечурлигата от забавачницата, Мърл я наблюдава отдалече. Веднаж дори, като се прибираше един късен следобед у дома, тя ненадейно почувствува, че Мърл Рандолф я следи, извърна се, но никого не видя. — Кажи какво има, Мърл — повтори тя и го погледна право в очите.

— Мис Кортрайт, искам нещо да ви помоля… — колебливо каза той.

— За какво да ме помолиш, Мърл?

— Мис Кортрайт, искам да ви видя… — той бързо отмести поглед. — Може ли, мис Кортрайт, ще позволите ли?

— Разбира се, Мърл — усмихна се тя. — Нали сега ме виждаш.

— Не така… другояче.

— Как другояче, Мърл?

— Как да ви кажа, другояче…

Гледаше я умолително, сякаш просеше да го разбере за какво говори. Тя поиска да му каже, че е разбрала, но се зачуди какво точно да изрече и какво точно би трябвало да стори, за да го избави от неудобното положение, но в същото време се уплаши да не го окуражи. Усети, че през тялото й преминава тръпка.

— Ще позволите ли… Мис Кортрайт?

— Как другояче, Мърл?

— Искам да се срещнем довечера…

— Защо? — Тя се обърна на другата страна. Сега вече бе сигурна, че е схванала значението на думите му, но заедно с това нещо събуждаше в нея желание да го слуша. — Кажи защо, Мърл?

— Защото… защото ви харесвам… Мис Кортрайт и бих искал…

— Не, Мърл — рязко отвърна тя, погледна го в лицето и твърдо тръсна глава. Сега беше моментът да го обезкуражи. — Това е невъзможно.

— Защо не? — отчаяно попита той. — Или не ме харесвате…

— Не това, Мърл. Разбира се, харесвам те. Ти си много добро момче. Просто ти се възхищавам. Но аз… аз съм учителка, а на една учителка просто не й отива да си определя срещи с учениците, и то такава среща, за каквато намекваш. Разбираш, нали?

— Никой няма да узнае, мис Кортрайт — настоя той и стисна ръцете й. — Ще дойда у вас довечера, като се стъмни, никой нищо няма да разбере. — С всяка дума Мърл се примъкваше до нея и като я притисна, тя усети всяко негово опнато мускулче, за миг притвори очи и си каза, че не бива да му разреши да я целуне, побоя се — допусне ли това, ще изгуби контрол над себе си. — Вие сте много хубава, мис Кортрайт — дрезгаво говореше той, — всичко ви е хубаво, по-хубаво момиче не съм виждал. Откак сте учителка при нас, всеки ден ви наблюдавам, и все по-хубава ставате. — Той стисна ръцете й в силните си лапи. — Нека дойда довечера! Моля ви се! Позволете ми, мис Кортрайт!