Читать «В памет на Джудит Кортрайт» онлайн - страница 2

Ив веднага се възпротиви на това и един вторник се появи публично с млад чиновник от банката; два дни по-късно получи от съвета изричната забележка, че ако в бъдеще не спазва изискванията на съвета, то училището би могло да мине и без нейните услуги. В последния абзац на забележката съветът изказваше мнението, че учителите едва ли биха дали достоен пример на учениците си, ако, додето не е привършила учебната седмица, се отдават във вечерните часове на разпуснат живот. Тъй се стигна до там, че Ив Грейсън си подаде оставката още в края на първата седмица от назначението си и незабавно отпътува с автобуса за Ню Орлеан.

Джудит се натъжи от случилото се, защото от две години Ив и тя доста се бяха сближили, но съзнаваше, че е съвсем безсмислено да спори с твърдоглав и своенравен човек като Ив Грейсън. Ив се помъчи да придума Джудит също да си подаде оставката и заедно да заминат за Ню Орлеан, но Джудит желаеше да продължи учителската си кариера и още от началото да преуспее — при това нямаше намерение скоро да се омъжва и се надяваше, че години наред ще има възможност да учителства.

Но понеже не искаше да загуби приятелството на Ив Грейсън, тя обеща до края на учебната година да я навести в Ню Орлеан, разбира се, в неделните дни. Когато Джудит я запита с каква работа ще се залови в Ню Орлеан, за да се издържа, Ив се изсмя и я посъветва да не се тревожи. Припомни й само, че в колежа през летните ваканции неведнаж е прескачала до Ню Орлеан и че там съвсем не й е чуждо.

През първия срок Джудит се запозна с няколко млади мъже от градчето и в седмичните почивки някои от тях дори й определяха срещи. Но общо взето, никой в Ланкастър не й направи особено впечатление, а най-малко й минаваше мисълта за женитба. Въпреки че в писмата си Ив Грейсън непрекъснато я викаше и настояваше да отиде при нея в Ню Орлеан, обещавайки й запознанства с интересни мъже, по коледните празници Джудит замина при родителите си някъде в северната част на щата, където баща й притежавал дръгстор.

Всеки път Джудит обещаваше на Ив скоро да й гостува в Ню Орлеан. Ив с подробности й бе описала удобния апартамент, който наела, покъщнината, двете спални и грамадния хол и редовно приключваше писмата си с молба да заживеят двете в това жилище. Все още не съобщаваше как се препитава, макар Джудит да се интересуваше от това във всяко писмо.

--------------------------------

В края на коледната ваканция Джудит се върна в Ланкастър — на гарата я посрещна Мърл Рандолф.

Мърл я чакаше на перона със срамежлива момчешка усмивка, здравата се мъчеше да прикрие някак руменината на бузите си, каза, че бил с автомобила на баща си и че дошъл да я отведе до квартирата. Като се качваше в колата, тя си помисли, че Мърл — вероятно след големи протести — е бил изпратен от баща си да я посрещне, да й помогне за багажа и че всичко това е чисто и просто учтив жест от страна на председателя на училищното настоятелство.