Читать «В мъртво тяло» онлайн - страница 3

Тогава, освен ползата, каква бе другата му разлика с проклетия тостер? Смятаха го за човек, но той не беше по-различен от машина. Може би в него биеше истинско, а не механично сърце, но какво го засяга това него, след като не може да почувства студенината и болката от острието под кожата? Кое отличаваше него, човека от простата машина? Как можеше да почувства, че е жив, след като не изпитва нито болка, нито страх? Как може да познае, че е жив, по дяволите?! Беше жив колкото чайника на масата. Тялото му беше мъртво, душата може би не…

* * *

С годините външният му вид се променяше според броя на злополуките, които бе претърпял. Обясняваха, му че трябва да внимава, да се съобразява с положението си. Той също разбираше колко сериозно е всичко. Просто не можеше да го направи. И тостерът нямаше да успее, и хладилникът, и пералнята. Колко е добре, че хората, могат да изпитват болка, че могат да се страхуват, че могат да плачат заради страха си — мислеше си той. А той е просто една машина. Човешка душа, но в неуправляемо, мъртво тяло. Мечтата му бе да почувства болката. Онази — изгарящата, жестоката болка. Тогава осъзна първия си голям грях. Боже, това беше ужасно, подло, нагло, долно и гадно. Той завиждаше на жена си. Да, завиждаше й за това, че може да почувства болката. Завиждаше й затова, че нощем вие, плаче и стене, защото е човешко същество, а хората усещат и чувстват — това ги прави хора. Той й бе завидял за болестта, която я разяждаше отвътре. Той й завиждаше, че беше болна от рак…

* * *

Година след смъртта на жена си започна сам да търси ужасната болка. Безуспешно, съвсем безуспешно. Тогава започна да играе на подобни хазартни игри. Басираше се, че ще направи нещо, ненормално и опасно за другите — и го правеше. На дясната си ръка вече имаше само два пръста. Палец и безименен. Но все още можеше здраво да държи ножа. Молеше се да го споходи болката. Преследваше онова, от което всички човеци бягат. Жадуваше за ужас, за страх и за болка. Защото искаше да стане човек.

Тогава разбра за разликата си с машините. Усмихна се, очите му просветнаха. Значи все пак имаше някаква разлика. Значи не беше точно машина. Тази мисъл го стопли, докато удряше с ножа по меката, проядена от влага и дървояди дъска. Ножът се заби дълбоко и той го остави да лежи така — потънал в дървесината. „Не ми трябват парите ви“ — каза и напусна стаята. Тази мисъл бе търсил толкова време, цял живот! Един тостер никога нямаше да пожелае да стане човек. Една машина също. Но той беше пожелал, стремеше се към това. Ето я разликата. Това го направи щастлив, докато слизаше надолу по стълбите.

Човекът в мъртво тяло, който не познаваше болката и ужаса и нямаше да ги познае, се отличаваше от машините само заради стремежите и мечтите си и заради това, че можеше да мисли…

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1344]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35