Читать «В мъртво тяло» онлайн - страница 2

Лекарите казаха, че не чувства болка. Никога, при никакви обстоятелства. Не познава болката, ужаса, страха. Няма инстинкт за самозапазване, не е дори животно.

* * *

И така. На десет години вече беше разбрал много за себе си. Имаше протеза вместо крак и препоръка да стои по-далеч от горящи неща. Знаеше, че е неспособен да изпита болка. Никога. Беше наясно, че и не може да се уплаши, нямаше и как да узнае какво е страхът. Пред него оставаше цял един живот, подходящ да се научи да се пази.

Най-трудно му бе да си изработи инстинкт за самозапазване. Така и не можа да го направи. Казваше, че просто не усеща нищо, после потупваше гърдите си, за да обясни, че огънчето отдавна е угаснало. Животът му беше провален. На петнадесет отиде на зъболекар за първи път, за да разбера, че устата му е пълна с развалени зъби, прогнили от дълбоки кариеси и пулпити. За щастие нямаше гангрени. Макар, че беше неспособен да изпита болка, тялото му реагираше на инфекции, на възпаления и болести. Просто той не чувстваше нищо. Изпилиха четвъртия му зъб много дълбоко, достигнаха до нерва, но той дори не потрепна.

* * *

Започна да си задава въпроса, когато беше на осемнадесет. Точно седмица след като отряза пръста си с кухненския нож. Добре, че беше кутрето, защото всеки друг пръст щеше да му служи. Беше се зазяпал в телевизора и чак когато забеляза, че една от отрязаните филии е подгизнала с алената му топла кръв, видя безжизненият пръст да лежи върху покривката. Не се уплаши. Зениците му не се разшириха от ужас. Просто постави пръста в малка, порцеланова чинийка, занесе я при майка си и каза, че трябва да потърсят лед.

Въпросът обаче го измъчваше повече. Вярно, че не беше способен да се поддава на чувства и точно това го озадачаваше. Беше гледал кухненския тостер, бял и красив, и си бе казал, че дори машината е по-добра от него. Все пак на тостера можеше да си приготви филийки, а със себе си не можеше да направи нищо. Можеше само да губи тялото си. Животът му щеше да бъде едно непрестанно губене на части. Пръст, може би цяла ръка, друг крак. А когато не остана какво да прахосва, щеше да унищожава протезите си.

Но каква бе ползата, идеята? Манекенът от дърво, куклата, желязното плашило, което не чувства болка и затова току изръси по някой пръст. Но вие не се притеснявайте, яжте си обяда. Той просто не може да чувства. Елате насам, дами и господа. Само в нашия цирк… Само в цирка „Човешки Живот“.