Читать «В капана на времето. Том I» онлайн - страница 5

— Знам — каза Клеър. — Бриана не е била там, но аз съм ходила — преди много време. — Стори му се, че през очите ѝ премина сянка, но тя бързо сведе глава над чантата си. Нищо чудно, помисли си той. Калоденското поле беше въздействащо място; то извикваше сълзи дори в неговите очи, докато гледаше огромната равнина и мислеше за смелостта на шотландците, които лежаха изклани под тази трева.

Клеър разгъна още няколко напечатани листа и му ги подаде. Дългият ѝ бял пръст се плъзна по полето на единия лист. Красиви ръце, помисли си Роджър; с деликатни кости, добре поддържани, само с по един пръстен на всяка. Сребърният на дясната ръка бе особено впечатляващ: широка якобитска халка с шотландски преплетен мотив, украсен с цветове на магарешки бодил.

— Това са имената на съпругите им, доколкото зная. Мисля, че може да помогнат, защото ако мъжете им са убити при Калоден, тези жени вероятно са се омъжили повторно или са емигрирали. Тази информация сигурно ще е вписана в църковния регистър, нали? Всички са от една енория; църквата е била в Брох Морда — малко на юг оттук.

— Това е много полезна идея — рече Роджър, леко изненадан. — За подобно нещо би се сетил само историк.

— Аз не съм историк — отвърна сухо Клеър Рандал. — От друга страна, когато живееш с такъв, понякога наистина ти хрумва нещо полезно.

— Разбира се. — Тогава и на него му хрумна нещо и стана от креслото си. — Аз съм ужасен домакин. Моля, позволете да ви предложа напитки и ще ми разкажете повече за това. Вероятно ще мога да ви помогна лично.

Въпреки безпорядъка той знаеше къде са гарафите с алкохол и бързо предложи на гостенките си уиски. Сложи доста газирана вода в чашата на Бриана, но забеляза, че тя отпи, сякаш ѝ даде препарат срещу мравки, а не най-доброто малцово уиски „Гленфидич”. Клеър, която помоли нейното да е чисто, като че ли му се наслаждаваше повече.

Роджър отново седна на мястото си и пак взе листите.

— Това е интересен въпрос за историческо изследване. Казвате, че тези мъже са от една и съща енория? Предполагам, че са били и от един клан или септ — виждам, че мнозина носят името Фрейзър.

Клеър кимна, беше събрала ръце в скута си.

— Те са от едно имение; малко планинско стопанство, наречено Брох Туарах — в района е било известно като Лалиброх. Били са част от клана Фрейзър, макар че никога не са признавали официално лорд Ловат за свой господар. Тези мъже са се присъединили рано към Метежа; сражавали са се в Битката при Престънпанс — докато хората на Ловат са дошли точно преди Калоден.

— Наистина ли? Това е интересно. — През осемнайсети век беше нормално селяни от такова малко стопанство да умрат там, където са живели, да бъдат погребани в църковния двор на селото и да бъдат стриктно вписани в енорийския регистър. Обаче опитът на Хубавия принц Чарли да си върне трона на Шотландия през 1745 г, в известно отношение бе нарушил нормалния ход на нещата.