Читать «В капана на времето. Том I» онлайн - страница 4

— Значи… ще посетите историческите забележителности близо до Инвърнес? — попита наслуки Роджър. — Ходихте ли вече до Калоден?

— Не още — отвърна Бриана. — Мислехме да идем тази седмица. — Усмивката ѝ беше любезна, но нищо повече.

— Записахме се за екскурзия до Лох Нес този следобед — обясни Клеър. — И вероятно утре ще идем до Форт Уилям или ще се разходим из Инвърнес. Градът доста се е разраснал от последното ми идване тук.

— А кога беше то? — Роджър се чудеше дали трябва да предложи услугите си като екскурзовод. Наистина не разполагаше с много време, но семейство Рандал бяха добри приятели на Преподобния. Освен това едно пътуване с кола до Форт Уилям в компанията на две привлекателни жени му се струваше много по-приятна перспектива от разчистването на гаража, което беше следващата задача в списъка му.

— О, преди повече от двайсет години. Много време мина. — В гласа ѝ имаше някаква странна нотка, която го накара да я погледне, но тя срещна очите му с усмивка.

— Е — рече той, — ако мога да направя нещо за вас, докато сте в Шотландия…

Клеър още се усмихваше, но нещо в лицето ѝ се промени. Като че ли беше чакала тази възможност. Погледна към Бриана, после пак към Роджър.

— След като го споменахте. — Усмивката ѝ стана още по-широка.

— О, мамо! — възкликна Бриана и се изправи. — Нали не искаш да притесняваме господин Уейкфийлд! Виж колко много работа има! — Тя описа с жест претъпкания кабинет, преливащите кашони и безбройните купчини книги.

— Не, не, изобщо не ме притеснявате! — възрази Роджър. — Е… за какво става дума?

Клеър стрелна дъщеря си с усмирителен поглед и рече язвително:

— Не възнамерявах да го ударя по главата и да го извлека за краката, но вероятно познава човек, който може да ни помогне. Става дума за малък исторически проект — обясни тя на Роджър. — Трябва ми човек, който е относително вещ по темата за якобитите от осемнайсети век — за Хубавия принц Чарли и останалите.

Роджър се наведе заинтригуван напред.

— Якобитите? — попита той. — Не съм специалист по този период, но знам това-онова — няма как иначе, след като живея така близо до Калоден. Там е била последната битка — обясни той на Бриана. — Там поддръжниците на Хубавия принц са се изправили срещу херцог Къмбърланд и са били избити до крак.

— Точно така — отвърна Клеър. — Всъщност онова, което търся, е свързано именно с това. — Тя бръкна в чантата си и извади сгънат лист хартия.

Роджър го отвори и бързо го прегледа. Това беше списък с имена на мъже, може би трийсетина. В началото бе изписано: „Якобитско въстание, 1745 — Калоден”.

— О, четиридесет и пета? — попита Роджър. — Тези мъже са се били при Калоден, нали?

— Така е — отвърна Клеър. — А аз искам да разбера колко от тях са оцелели в битката?

Роджър потърка брадичката си, докато разглеждаше списъка.

— Това е прост въпрос, но отговорът може да се окаже труден за намиране. При Калоден са избити толкова много шотландци от клановете, които са подкрепили принц Чарлс, че не са погребвани индивидуално. Заровени са в масови гробове, белязани само с надробен камък с името на клана.