Читать «В капана на времето. Том I» онлайн - страница 12

И докато изричах имената им, сякаш ги призовавах, аз направих първите крачки назад, прекосявах пустия мрак към мястото, където ме чакаха.

2

МИСТЕРИЯТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА

Hа следващата сутрин Роджър напусна общината на Калоден с дванайсет страници бележки и нарастващо объркване. Онова, което на пръв поглед му се стори обикновено историческо проучване, беше претърпяло някои странни обрати.

Откри само три от имената в списъка на Клеър Рандал в регистъра на загиналите при Калоден. Това само по себе си не беше нещо забележително. В армията на Чарлс Стюарт не бяха водени изрядни регистри на войниците, тъй като някои вождове на кланове се бяха присъединявали към Хубавия принц по каприз и мнозина го бяха напускали без никаква причина, преди някой да е успял да впише имената на хората им в официален документ. Така че ведомостите на войската на планинците, които в най-добрия случай бяха водени наслуки, към края бяха съвсем изоставени; все пак какъв смисъл има да водиш отчетност за плащането, ако няма с какво да платиш на войниците.

Той внимателно сгъна дългурестата си фигура и се вмъкна в стария „Морис”, като автоматично приведе глава. Извади папката изпод мишницата си, отвори я и се смръщи над страниците, които беше копирал. Странното беше всъщност, че почти всички мъже от списъка на Клеър присъстваха, но в друг армейски списък.

Мъжете вероятно бяха започнали да дезертират от редиците на даден кланов полк, щом мащабите на предстоящата катастрофа бяха ставали все по-ясни; това не би било нищо необичайно. Не, той не можеше да проумее друго — имената oт списъка на Клеър се бяха появили — черно на бяло — като чист от полка на господаря Ловат, изпратен късно в кампанията, за да изпълни обещанието, дадено на Стюартите от Саймън Фрейзър, лорд Ловат.

Вce пак Клеър ясно беше казала — и един поглед в нейния списък го потвърждаваше, — че всички тези мъже са от малко имение, наречено Брох Туарах, на югозапад от земите ма Фрейзър, всъщност на границата с територията на клана Макензи. Нещо повече, тя беше казала, че тези мъже са били и армията на планинците още от Битката при Престънпанс, която бе почти в началото на военните действия.

Роджър поклати глава. В това нямаше никакъв смисъл. Клеър явно беше объркала хронологията — сама изтъкна, че не е историк. Но не и мястото, нали? И как хора от имението Брох Туарах, които не са се клели във вярност на вожда на клана Фрейзър, ще се бият за Саймън Фрейзър? Всъщност лорд Ловат беше наричан „Старата лисица”, и не без основание, но Роджър се съмняваше, че дори този дързък стар граф е имал куража да предприеме нещо подобно.

Намръщен, той запали колата и излезе от паркинга. Архивите на Калоден бяха потискащо непълни; състояха се предимно от живописни писма от лорд Джордж Мъри, който се оплакваше от недостиг на провизии, и други неща, които биха изглеждали добре на туристите. Той имаше нужда от много повече.