Читать «В електрическия трамвай» онлайн - страница 6
Иван Вазов
И един остър дъх от вино иде въз мене.
Аз с радост виждам през прозореца зида на Черната джамия и че наближавам края на улица Игнатиев и на беседата ми с приятеля.
Трамваят спира срещу английското консулато, зад което се тъмнее кърът. Под електрическия фенер няколко деца поздравляват с радостни ура пристигането ни. Тук се разделяме със събрата, който фаща меланхолично улицата към Перловец, без да ми обади името си, а аз — Фердинандов булевард, глух, пустинен и озарен меланхолично от дълъг ред червени електрически ламби.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4398]
Последна редакция: 2007-11-30 13:10:00
